Преди век и половина Лудвиг Нобел помолил брат си Алфред да му изпрати кратка автобиография, за да напише историята на семейството. Ето какво написал Алфред Нобел за себе си – „Основни добродетели: винаги с чисти нокти, не е досаден. Основни недостатъци: няма семейство, отличава се с неприятен характер и лошо храносмилане. Важни събития в живота: никакви.“
Това не било далеч от истината. Гениален химик и учен, Нобел живеел основно в лабораторията си, нямал семейство и приживе никой не бил чувал за него. Затова пък след смъртта му целият свят научил името му, а животът му обраснал със слухове и легенди, повечето от които напълно измислени. Кой бил този човек, оставил цялото си богатство за награда, носеща името му и ненадмината по престиж и до днес.
Алфред Нобел израснал в Петербург. Баща му Емануел Нобел бил гениален изобретател, който след неуспешен опит да развие търговия с гума в Швеция, избягал от затвора за дългове и се спасил в Русия. С него били тримата му сина – Роберт, роден през 1829, Лудвиг 1831 и Алфред през 1833 година. В Русия Емануел предложил на морското министерство проект за подводни мини, които били толкова ефективни, че императорът му отпуснал пари да си построи фабрика и да развие бизнеса си. Емануел не вярвал в публичното образование. Той смятал, че децата му трябва да учат у дома и то с най-добрите учители. Така на Алфред преподавал химия най-известният руски химик по онова време – Николай Зинин, а на 17-годишна възраст го изпратили да практикува в лабораториите на знаменития Пелуз в Париж.
Именно в лабораторията на Пелуз бил установен съставът на глицерина, от който при смесване с азотна киселина ученикът на Пелуз – италианецът Собреро – получил нитроглицерин. Първото приложение на това взривно вещество било в медицината – то било съдоразширяващо и се пиело от сърдечно болни. Самият Нобел пиел нитроглицерин и намирал в това голяма ирония.
Преди Кримската война през 1853 година Нобел се върнал в Петербург, където в завода на баща си произвеждал мини за защита на Кронщад. Английската флота се отказала да атакува крепостта, след акто един от корабите им бил взривен от мините на Нобел.
След войната Нобел и синовете му останали без поръчки. Емануел и Алфред се върнали в Швеция, а Робърт и Лудвиг останали в Петербург и положили основите на руската нефтена промишленост.
На 14 октомври 1863 година Алфред Нобел патентовал в Швеция своето откритие – динамита – съставен от барут и нитроглицерин. Патентът му не важал за цяла Европа и затова той подавал отделна заявка и имал патенти в цяла Европа и в Америка. Веднага след като получел документите си, той предлагал на местни бизнесмени да основат съвместно предприятие, в което Нобел имал 30% дял. Така за няколко години той патентовал около 150 изобретения в различни държави и станал един от най-богатите хора на своето време.
Единствената жена, по която Нобел бил сериозно увлечен, била Берта фон Зутнер, но тя се омъжила за друг. Въпреки това с Нобел останали близки до края на живота му. Берта била видна пацифистка и Нобел я подпомагал финансово, без да вярва особено на каузата й.
Така се родили Нобеловите награди – тази за мир, в името на любимата му Берта, която впоследствие станала неин носител. Награди за физика и химия – науките, с които Нобел се занимавал цял живот. За медицина, защото той боледувал много от дете и за литература, защото бил ценител на литературата и сам пишел, но унищожил повечето си творби. Другите науки просто не го интересували.
През 1969 година шведската банка предложила и награда за икономика. Така днес има шест нобелови награди, които носят престиж и стабилна финансова подкрепа на носителите си. И разнасят по света името на своя създател – скромният Алфред Нобел, който имал скучен живот.
