Лица

Ана Вълева разказва за себе си и системата human design

"Хюман дизайн" е наука за диференциацията. Тя предоставя карта на уникалността на човека. В тази карта – личната графика на тялото – човек може да види как е устроен да бъде различен, каква е спецификата на неговите лични дадености и каква жизнена сила носи у себе си...

Ана Вълева разказва за себе си и системата human design

"Любов (не)обяснима" е названието на лекцията, която Ана Вълева ще изнесе тази пролет на фестивала "Свободата да бъдеш".

Защо ни е нужно да бъдем обичани, за да обичаме себе си?
Защо един се бори за любовта, а друг иска да я спечели?
Защо несподелената любов изчезва, ако стане взаимна?
Защо търсим успешна връзка и материално благополучие?
Защо критикуваме любимите си и се опитваме да ги променим?
Защо свързваме секса с любовта и могат ли едно без друго?

Това са въпросите, на които може да намерим отговор заедно с Ана Вълева по време на фестивала. Предварително си поговорихме с нея и днес предоставяме на вашето внимание какво ни разказа тя за себе си и за системата “хюман дизайн”.

Коя е Ана Вълева тук и сега?
Тук и сега, тя е недовършен колаж от хюман дизайн, рисуване върху коприна, танци и писане.

А каква би искала още да бъде?
Не практикувам „искане“. Предпочитам да се оставя да бъда изненадана, докато се случвам. Когато измисляш какво ти се ще да бъдеш, рискуваш да пренебрегнеш или подцениш най-истинските си дарби и да се бориш за реализация, полагайки усилия в несвойствени проявления.

Какво не заменяш за нищо друго?
Осъзнатостта. Не бих заменила способността да разпознавам и забелязвам. Да присъствам с осъзнаване в настоящия момент за мен променя качеството на всяко преживяване и това е, от което не бих се отказала. 

Защо от всички други подходи за познание на човека избра точно този на хюман дизайн?
Системата за дизайна на човека ме привлече както със своята прецизност, така и със своята практическа приложимост. Допада ми, че придава съдържание на фразата „бъди себе си“ като описва конкретно в какво се изразява това, кои са автентичните заложби у човека и къде са неговите уязвимости. Тя подчертава, че няма едно правило, валидно за всеки. Набляга на индивидуалното и на необходимостта да бъде разпознато различното устройство на човека и да бъде зачитано. Като опозиция на схващането, че има неща, които са полезни за всички, системата за дизайна предлага силно индивидуализиран подход. Например, популярно е разбирането, че не е здравословно храненето нощем, но има хора, които са устроени да се хранят само през нощта и ако те не познават дизайна си и се опитват да следват подобно предписание всъщност вредят на здравето си. Системата е ценна за мен с това, че описва уникалното у човека и дава насоки как то да бъде разпознато и подхранвано, за да процъфтява.[[quote:0]]Какво може да научи човек за себе си чрез тази система?
Хюман дизайн е наука за диференциацията. Тя предоставя карта на уникалността на човека. В тази карта – личната графика на тялото – човек може да види как е устроен да бъде различен, каква е спецификата на неговите лични дадености и каква жизнена сила носи у себе си. Може да узнае и как да прояви тези свои заложби и как да се отърси от обуславянето, което ограничава изявата на неговата уникалност. Но най-ценното за мен е, че може да разбере как да взима правилните решения за себе си, независимо от естеството им. Системата за дизайна на човека посочва къде човек може да открие своя Вътрешен авторитет и по какъв начин работи у него тази вградена мъдрост, на която винаги може да се довери. За всеки от нас, в неговата лична графика, е зададен механизмът, по който е устроен да взима правилно решения. А да знаеш как да правиш това и да можеш да се довериш на авторитета в себе си – това променя качеството на живота, на връзките, на здравето и на материалното състояние. Повече не е необходимо да гледаш през рамо с въпроса „Постъпих ли правилно?“. 

Има ли системност или повторения в човешката уникалност?
Може да се каже, че графиката на тялото онагледява проекта човешкото като потенциал за проявление. Тя съдържа като основа 9 центъра, които потенциално могат да бъдат свързани помежду си чрез 36 канала. У всеки човек тази графика ще изглежда по различен начин, зависещ от позициите на Слънцето, Земята, планетите и възлите на луната в момента на раждане и 88 градуса преди раждането. На базата на това ще произтекат различни комбинации от активирани центрове и канали, задавайки по този начин каква ще бъде специфичната жизнена сила на това същество. Каналите са съставени от портали (64-те хексаграма на И-дзин), всеки от които има 1080 възможни проявления. Картата е доста комплексна, с множество нюанси и дори в картите на еднояйчни близнаци съществуват различия. Макар и да използваме един и същ модел като проект, всеки човек е различна и неповторима вариация.

Какво се случва, когато две отделни човешки неповторимости се срещнат?
Срещата между две неповторими същества крие голям потенциал за развитие и общуване. Устроени сме да се свързваме. Но в момента, в който сме с някой, преставаме да бъдем себе си и заедно се превръщаме в нещо трето, което живее чрез нас. В това взаимодействие както всеки от нас е внесъл своя дизайн, също така са изникнали и нови неща, които не съществуват, когато сме сами. Поради това във всяка връзка сме различно същество. Както партньорите са съставки на връзката, така и тя ги оформя. Всеки е устроен да се създава интимност по различен начин (има 12 основни стратегии), да преживява любовта през призмата на определена тематика (11 фундаментални теми), както и да бъде привлечен към конкретни дадености. 

В срещата с другия ние неизбежно сме подложени на обуславяне от всичко, което този човек носи в дизайна си, а ние не. Да вземем за пример центровете. Всеки от тях може да бъде дефиниран (постоянно присъстващ като излъчване) или недефиниран (отворен за влияние и рецептивен за въздействието на дефинирания). Един от тези центрове е центърът на волята. Когато един човек го носи дефиниран, той има воля и може да я използва, докато когато някой има недефиниран център на волята, не разполага с нея и поради това полага големи усилия, за да се доказва и да постига, живеейки с усещането, че не е достатъчно добър и е нужно да напредне, за да заслужи оценката на околните. В една връзка, партньорът с недефиниран център на волята ще има усещането, че трябва да доказва любовта си, да се старае да отговори на очакванията на любимия си и може да мисли, че каквото и да прави, не е достатъчно. Това се случва механично, ако другият има дефиниран център на волята. Те имат усещане за собствена стойност, сила на волята и разбиране, че всеки трябва да може да спазва обещанията и ангажиментите си. Подложен на обуславянето в една дългосрочна връзка, партньорът с недефиниран център на волята, ако не познава дизайна си, би изгубил част от своята автентичност. Поради това често след края на дълга връзка, хората споделят, че „трябва да си припомнят кои са“.[[quote:1]]Това е само един от аспектите на свързването, но той е изключително важен, понеже често сме привлечени към онова, което не сме. Картата на партньорството ни показва потенциала на връзката и нейните ограничения. Тя не определя дали тя може да просъществува или не. В една връзка можеш да изгубиш себе си или да се преоткриеш по неподозиран начин. Това, което променя качеството на отношенията, е осъзнатостта. Когато познаваме своя дизайн, можем да бъдем себе си и да забележим, щом се отдалечим от своята автентична природа. Познаването на дизайна на партньора ни, ни дава възможност да го приемем и да му позволим да бъде какъвто е. 

Трябва ли да бъдем обичани, за да можем да обичаме себе си?
Да обичаш себе си е една от трансцеденталните теми, изначално заложена у всеки от нас. Тя е в основата на самото ни поведение. Любовта към себе си е в способността да разпознаеш собствената си природа, да приемеш своя потенциал и своите ограничения и да ги изживяваш автентично. Във връзките един от най-важните въпроси е „Мога ли да бъда себе си, когато съм със теб?“. Хората често, намирайки партньор, изгубват себе си. 

Има ли различни видове любов и какви са те, ако има?
В картата съществуват 11 теми, през които преживяваме любовта на ежедневно и трансцедентно ниво. Първите преживяваме заедно с другия, а вторите – философски и надличностно.

На ежедневно ниво, тези теми на любовта са повтарящите се модели във връзките ни, които показват какво обичаме и как проявяваме обичта си. Например, някои хора са устроени да работят за любовта. Те често казват „Ще спечеля любовта ти“ и в знак на обич, работят за любимия или семейството си, поднасят подаръци и използват волята си за да докажат силата на чувствата си и своята лоялност. Други хора са устроени да се борят за любовта. Често те търсят предназначение и смисъл на живота си във връзките и са готови да рискуват за тях. Има и такива, за които любовта и секса са неразривно свързани. Когато се почувстват развълнувани от нов и интересен човек, те искат да изживеят отношенията сексуално, но скоро след това изгубват интерес и имат нужда от различно преживяване. Съществуват и такива сред нас, които търсят съвършенство в любовта и избират партньор, който могат да подобрят, някой, с потенциал за развитие. Те проявяват обичта си в съвети и критика, целящи да тласнат любимия им да се усъвършенства, съгласно техния вкус. Това са само част от темите на любовта и тук говоря за тях в изолация, извадени от контекста на индивидуалната карта. Обикновено хората носят у себе си повече от една тема, а също така има и други фактори, които ни показват как се свързваме с другите и как сме склонни да участваме във връзките.

За какво още не си готова днес?
Не съм готова за среща със смъртта. Чувствам се слаба пред тежките болести и разрухата и все още не съм готова да изгубя любимите си същества или да се изправя пред боледуването им. 

Как разбираш дали си дала най-доброто от себе си?
Чувствам, че съм дала най-доброто от себе си, когато съм изпълнена с удовлетворение и в процеса съм вложила своите дарби.

Коя е най-голямата ти победа?
Победата изисква нещо, което да бъде победено. Моята житейска философия е далеч от стремежа за постигане и надмогване. Най-близкото, което мога да свържа с победата, е съвсем ежедневното ми внимание към това да бъда вярна на себе си, отвъд натиска на социалната желателност и нормите на общоприетото.[[quote:2]]За какво още малко не ти достига?
Не смятам, че нещо не ми достига. Всеки носи у себе си точно толкова, колкото му е необходимо. Ако човек познава своите дадености, може да ги подхранва и да ги прояви, когато дойде правилния момент за това. Представата за недостатъчност ни тласка към опити да компенсираме по всевъзможни начини в стремеж да докажем на себе си и другите, че сме достатъчно, да постигаме върхове и да надминаваме очаквания, за да получим одобрение… А коренът на тази представа е в сравнението. Без сравнение и съревнование, разглеждани сами по себе си, няма нищо, което да не ни достига. 

Къде е у дома? Колко често се прибираш там?
„У дома“ е усещане. Фактически, аз съм дърво без корен. Живяла съм в 4 града в различни части на страната като през последните години обитавам София. От дете съм пристрастен пътешественик. И странствайки от място на място съм открила, че „домът“ е състояние на центрираност в себе си. Оставайки в своя център, винаги съм у дома. А завръщането е естествен резултат от това отново и отново да преоткривам собственото си ядро и да си припомням коя е непроменливата ядка на моята същност. 

Разкажи ни последното си откритие за себе си или живота!
Последното ми откритие е по-скоро преоткриване на яснотата, че човек не може да подправи излъчването си. Дрехите, поведението, жестовете, гласа и подбраните думи са илюзорен маскарад. Но под стъкмения костюм, надянат на повърхността, прозира същината ни.[[more]]Независимо колко усърдно се опитваме да бъдем нещо, което не сме, честотата ни издава. Излъчваме разстроена вибрация, напомняща на музикален инструмент, който не е акордиран. Истинската ни същност иска да се прояви, въпреки че я насилваме да се съгласува с менталните ни представи и социалната пропаганда за успех и реализация. В честотата на своето присъствие всички сме голи, прозрачни. Няма начин да престорим честотата си. Естеството на вътрешния ни свят вибрира, неконтролируемо излъчвано от нас във всеки един миг, притегляйки онова, което ни подхожда.