Мода

Баленсиага – модата като форма на съвършенство

По времето на Баленсиага всяка дреха се е правела за конкретна жена.

Днес никой дизайнер на света не може това – да види една несъвършена жена, да си я представи в най-подходящия за нея тоалет, да избере плат и цвят и с двете си ръце да ушие съвършената дреха от първия до последния шев. Това е Кристобал Баленсиага, наречен „Дизайнер на дизайнерите“, тъй като всичките му колеги го боготворят.

На втория етаж на малката и недостатъчно впечатляваща изложба във „Виктория и Албърт“ в Лондон, посветена на дизайнера и наречена „Баленсиага: Формирането на модата“, има само витрини, пълни с модели, директно вдъхновени от Баленсиага. На практика тук не липсва нито една съвременна школа – от англичаните Маккуин и Галиано, през японците Кавакубо и Мияки, белгийците Дрис Ван Нотен и Раф Симънс до грузинеца Демна Гвасалия, който в момента работи за „Баленсиага“, и още поне дузина други повече или по-малко известни дизайнери, които са се учили от великия испанец.

Да се направи изложба за човек, оставил толкова значим отпечатък в модата, вероятно е много трудна задача. Музеят „Виктория и Албърт“ има немалък опит с подобни експозиции, но в случая недостигът на място създава почти клаустрофобично усещане, дрехите са прекалено близо една до друга, повечето са наистина много стари и изглеждат вехти на слабата светлина, а най-впечатляващите са сложени по няколко в една витрина.

Въпреки това за изкушените от модата има доста интересни и наистина поразителни неща като рентгеновите снимки на две от най-прочутите рокли на Баленсиага, илюстрациите в книгата му с шапки, една рокля, изложена обърната с вътрешната част навън, за да се види колко перфектно е ушита – честно казано, аз бих си я носила точно така, с корсета навън. По времето на Баленсиага всяка дреха се е правела за конкретна жена. Ето защо първо се ушивала роклята, а след това се бродирала – така шарките са абсолютно съвършени, не се прегъват и не прекъсват никъде. Днес не може да се купи такава дреха.

Най-невероятното преживяване са двата филма за Баленсиага, които го показват как работи. Известно е, че той не харесвал млади съвършени жени, предпочитал дори моделите на ревютата му да имат поне някакво несъвършенство, малко коремче, някой килограм в повече, а най-любимите му клиентки били възрастни жени, които се обличали при него през целия си живот. Мона фон Бисмарк шиела при Баленсиага дори дрехите, с които работела в градината си. Ето ги:

Баленсиага измислил за любимите си клиентки ¾ ръкав, за да се виждат ръкавиците и гривните им, и деколтето без яка, за да се виждат перлите им – нанизът перли бил за него съвършеното бижу. Най-важната част на дрехата за Баленсиага бил ръкавът – из ателието често се чувал гневният му вик „Манга, манга“ (ръкав на испански) и можел да шие един ръкав пет пъти. Филмите го показват точно такъв – сериозен, съсредоточен, работещ с концентрация, която подсказва, че за него светът наоколо просто не съществува. Напълно спокоен и убедена съм, абсолютно щастлив човек.