Ретро

Безупречни и вечни – великите бели рокли в киното

Големите актриси носели бели рокли като неустоимо съблазнителни, фатални жени.

Безупречни и вечни – великите бели рокли в киното

Всяко момиче знае за „малката черна рокля“, която Коко Шанел направила безсмъртна. Приблизително по същото време, благодарение на киното, се появила и „великата бяла рокля“. Противно на традиционното възприятие, че бялото е цвят на невинността, големите актриси носели бели рокли като неустоимо съблазнителни, фатални жени. И до днес в историята на киното и модата белите рокли са актуални, като много от тях са станали неразделна част от гардероба на всяко съвременно момиче. Ето някои от вечните бели рокли, познати ни от киното.

 

Джийн Харлоу във „Вечеря в осем“ (1933)

Първата легендарна блондинка на Холивуд често носела бели рокли и всъщност благодарение на нея тази дреха придобила култов статус. За гардероба на Харлоу се грижел Адриан – един от най-великите художници по костюмите в историята на киното. Той използвал технологията, измислена от дизайнерката мадам Вионе – платът се кроял на верев, за да може леката материя плътно да обгръща тялото. Белите сатенени рокли на Джийн Харлоу били толкова плътно по нея, че се пришивали направо върху голото й тяло. Отдолу тя не носела нищо, не можела и да седи или да се навежда, защото платът се мачкал много лесно, а нямало как да се изглади. Затова в почивките между сцените Джийн стояла права, облегната на специална дъска. Жертвите си заслужавали – ефектът на екрана бил потресаващ.

 

Марлене Дитрих в „Желание“ (1936)

Автор на костюмите за този филм бил друг не по-малко легендарен дизайнер – Тревис Бентън. За Марлене Дитрих той създал дълга бяла рокля, която била много лека, почти напълно прозрачна и приличала на бельо, ако не била елегантната наметка и детайлите по дрехата.

 

Елизабет Тейлър в „Бащата на булката“ (1950)

За ролята си в оригиналния филм „Бащата на булката“ Елизабет Тейлър носела тази бяла булчинска рокля, дело на Хелън Роуз. Тейлър харесала модела толкова много, че си поръчала подобна рокля за първия си брак с Конрад Хилтън същата година. Хелън Роуз ушила и друга легендарна булчинска рокля – тази на Грейс Кели. По онова време било обичайна практика киностудиата да се грижат за гардероба на актрисите и в извънработно време, така че и роклята на Елизабет Тейлър за сватбата й, както и тази на принцеса Грейс били подарък от MGM за булките.

 

Мерилин Монро в „Проклетите седем години“ (1955)

Най-известната рокля на Мерилин, а според някои класации и най-знаменитата рокля в киното изобщо, дело на любимия дизайнер на Мерилин – Уилям Травил. Това е модел със съвсем семпла кройка, но облечена от Мерилин, роклята моментално изглеждала женствена и съблазнителна. Сцената с развятата над шахтата пола отдавна е надживяла филма, в който впрочем Мерилин имала съвсем малка и незначителна роля.


 

Елизабет Тейлър в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1958)

Този модел е всъщност вариация на знаменитата рокля на Мерилин от предишния филм. Елизабет Тейлър харесвала този модел толкова много, че веднага си поръчала същата рокля. Тя продължила да го носи с характерното голямо деколте чак до преклонна възраст, защото така бижутата й се виждали по-добре.

 

Одри Хепбърн в „Как да откраднеш милион“ (1966)

Най-знаменитата сцена от този филм е появяването на Никол – героинята на Хепбърн, в чисто бял тоалет, включително бял чорапогащник и обувки, бяла шапка, ръкавици, шапка и очила с бели рамки. В историята на създадените от любимия й Живанши костюми този останал един от най-запомнящите се.

 

Кари Фишър като принцеса Леа

Това е първата от белите рокли, които принцеса Леа носи в епизодите на „Междузвездни войни“. Костюмите й поставят началото на множество копия и имитации във висшата мода и масовите марки. Дори и днес на модния подиум могат да се видят немалко бели рокли, напълно подходящи за принцеса Леа – свободни, неограничени от тенденции, стилове и време. Точно както Джордж Лукас описва дрехите на героинята.

 

Шарън Стоун в „Първичен инстинкт“ (1992)

В най-прочутата сцена от филма героинята на Шарън Стоун – писателката Катрин Трамел, е облечена в семпла бяла трикотажна рокля с поло яка, без ръкави и със свободно бяло палто. Този ансамбъл е измислен от художничката по костюмите Елън Мирожник нарочно в бяло, за да може цветът на невинността да е в контраст с порочността на самата Катрин. Ефектът е очевиден по популярността на сцената и днес, четвърт век по-късно.