Определено най-значимото събитие в областта на озеленителната дейност в годините след Освобождението на България може да се счита създаването на днешната Борисова градина.
През 1882 г. по покана на столичния кмет Иван Хаджиенов от Букурещ пристига швейцарският градинар Даниел Неф. Който според плановете на кмета първоначално е трябвало да създаде един голям разсадник (пепиниера), в който да се произвеждат необходимите дървета, храсти и цветя за бъдещата градина. Посадъчен материал е бил необходим и за създадените вече обществени градини, както и за улични насаждения.
През пролетта на 1882 г. Даниел Неф изработва първия план на градината и организира разсадник в долната част при реката, където построява и своята къща за живеене. 1884 г. е годината, в която започва същинското изграждане на градината.
Първоначално паркът е наречен „Разсадника“, а впоследствие е преименуван на „Пипиниера“. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградската градина.
А след раждането на престолонаследника Борис Търновски градината е получава името „Борисова градина”. По времето на тоталитарния режим името е сменено на „Парка на свободата“, а след демократизирането на страната паркът отново е преименуван на Борис III. [[quote:0]] През 1906 г. градските градини и паркове в София имат нов управител. На тази длъжност е назначен Йосиф Фрай. Който преустройва градината възоснова на втори план, изработен от него и доразвиващ идеята на Даниел Неф. В изпълнението на този план Фрай засажда двете главни алеи в долната част на градината - липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи - от Детското игрище до Рибното езеро.
По това време се изгражда и Народната чешма, по късно облицована с бигор и наречена “Бигоровата чешма”. На различни места в градината се засаждат и много борове и смърчови култури и постепенно овощните насаждения се заместват с декоративни дървесни и храстови видове.
През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски" в разкошен парк, който по красота и простор е съперничел на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня.
От 1934 г. службата „Градини и паркове" в София отново има друг управител. Назначен е българският специалист - градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Това се отразява главно и на доразвитието и благоустройството на Княз-Борисовата градина. [[more]] Съществен момент за оформянето на новоустроените територии в градината е изграждането на „Японския кът" в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940 г. и растенията за къта са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър в знак на приятелски чувства на японския към българския народ.
През втората половина на XX век, в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.
В началото на XX век е създадено езерото Ариана, когато за първи път в София плават лодки. Край него е и едноименната бирария, в която се събира градския елит. А през зимата езерото се ползва за каране на кънки.
