Щастливите любовни истории си приличат. За нещастните се пишат романи. Този е един от тях, при това – от най-добрите.
Тази книга ме омагьоса, както малко романи успяват. Всеки път, когато я оставях, имах чувството, че изплувам от много дълбоко и гледах на света леко замаяна. А той – светът – ми се виждаше черно-бял и едноизмерен, сравнен с този в книгата.[[more]]Това е историята на любовта на едно момиче към литературата, момчетата, секса, семейството и към самата любов. Маделин е типичната американска девойка от средната класа през 80-те – завършващо колежа хубаво и интелигентно момиче, което в мислите си се вдъхновява от викторианските романи за любовта, а в живота го привличат различните, онези от по-тъмната страна на улицата – умни и плашещи. Такъв е Ленард – талантлив студент, знаменит купонджия и любовник, зад чиято трескава веселост се крие тъмната сянка на маниакалната депресия. Също такъв е и Мичъл – деликатно и умно момче, бъдеща звезда на теологията, пътешественик и мислител по рождение. Тези трима души, на прага на своя живот извън колежа, се опитват отчаяно да подредят чувствата и мислите си.
Цялата книга се случва в рамките на сравнително малък период от време. Отклоненията са не толкова ретроспективни, колкото пътуване във вътрешните лабиринти на героите. Внезапно си припомних ясно годините си във Философския факултет и как по същия начин спорехме по цяла нощ за смисъла на любовта и живота, как нямаше нищо по-важно на света от нас и нашите чувства, и колко влюбени бяхме в асистента си по съвременна немска философия. По някакъв начин Джефри Юдженидис е уловил тези настроения и чувства и ги е пресъздал напълно, с цялата им огромна и преходна интензивност. Тук е мястото да отбележа и прекрасния превод на Невена Дишлиева-Кръстева.
Това е третата книга на този автор, издадена в България. Сигурна съм, че почитателите му вече са си я купили. Но дори и това да е първата ви среща с него, обзалагам се, че ще ви спечели завинаги.
