Днес в рубриката ни с любими блогъри искаме да ви запознаем с Диляна. Най-вероятно сте чели вече нейните вълнуващи и по момичешки разказани истории за пътешествия до близки, далечни и много далечни места, за премеждията и чудесата по пътя. Тя ще продължава да ги споделя в блога си One Girl Finds и с нас, а сега в редовете по-долу научете повече за мечтите, ентусиазма и вдъхновенията й, за писането, за драконите, за пътуванията, за нея самата. Обещаваме ви, че ще ви се прииска да бъдете нейни приятели.
Коя е Диляна Георгиева тук и сега?
Любопитно, търсещо момиче. Занимавам се с маркетинг и напоследък работя главно от дома си. Когато не се трудя по работен проект, пиша или чета. Мечтая за света на Харуки Мураками и за поне един ден в компанията на Бърти Устър и Джийвс. Обичам бухали и дракони. В края на миналата година ми се падна късмет "дракон" и го чакам скоро да ми кацне на терасата. Вдъхновявам се от непознати места и от хора, които случват истории. Обичам животни, обувки, философски разговори "по женски" и театър.
Как стана блогър? [[quote:0]] Истината е, че обожавам да разказвам истории. А с писането разказването става много по-лесно. Иначе, като бях бледа тийнейджърка, пишех разни неща, като дневници и едни доста мрачни разкази, но го правех само за себе си. Когато през 2015 г. заминах на първото си голямо пътуване из Централна Америка, много ми се разказваше. И започнах да го правя, пишейки за премеждия и чудеса по пътя. Спомням си, че след като пуснах първия си пост, цяла нощ не спах от вълнение.
Кой те чете?
Моите приятели, родители на приятели, приятели на приятели, съседи, няколко дами и господа от Бургас, едно семейство в Норвегия и чат-пат разни напълно непознати хора. Нямам точен профил на читателите си, но предполагам, че са с изразено чувство за хумор, красив профил и вероятно си имат домашен любимец. Сигурна съм, че ако племенницата ми беше малко по-голяма и вече можеше да чете, щеше да е заклет мой фен.
Кои са блогърите, които следиш?
Чета историите на различни хора. Някои от тях са блогъри, други са гост-автори, а трети просто споделят във Фейсбук. Толкова вдъхновяващи истории и гледни точки съм срещала и не мога да спра да се впечатлявам от таланта на разказвачите им. Често нещо, което съм прочела, ме държи емоционално по цели дни. [[quote:1]] Тъй като се занимавам с маркетинг, за мен е важно да събирам професионална информация и да бъда великолепен маркетинг експерт. Тук на помощ ми идва Нийл Пател и фантастично-практичният му блог.
Иначе, когато говорим за вътрешния ми свят, си имам любима авторка от платформата medium.com, където живее и моето виртуално "аз". Тя се казва Джесика. Пише за любов, избори, себепознание, страхове. Понякога май пише за мен. :)
Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?
Вярвам. Най-много полезна информация и новости в сферата на личните ми интереси и вълнения съм научила от блогове. Те разсмиват, разплакват, размислят. А също образоват, обучават и развиват. Аз например се опитвам да подобря готварските си умения с помощта на блогове, сверявам часовника си за култура, книги и филми с Момичетата от града и се развивам професионално със специализирани блогове. Този модел следват още безброй хора по цял свят. А това със сигурност е промяна на средата и начина ни на живот. [[quote:2]] Има ли професия пътешественик?
Има. Понякога и аз искам да я упражнявам, понякога не. Когато си на път, започва да ти липсва домът, собственото легло, кварталното магазинче, тътенът на трамвая пред блока, разговорите с твоите си хора.
Едно момиче открива...?
Себе си и света. Когато пътувам, ми се случват страшно много неща и попадам в чудати и често притеснителни за мен ситуации, каквито дори не съм си представяла. Естествено, не съм подготвена за тях и непрекъснато се откривам. Например как реагирам, когато двама въоръжени военни ни спират в Хондурас, докато напълно противозаконно караме АТВ по самолетна писта. Или какво е да се гмуркаш с акули, а дори да не можеш да плуваш. А да откриеш себе си на Burning Man, e като да се събудиш в чисто нов свят, в който досегашните ти разбирания и навици изобщо нямат никакво значение.
Коя дестинация мечтаеш да посетиш?
Мечтая да погледна света от райския водопад във Венецуела – онзи същият от анимацията UP. Мечтая да се разходя до Лапландия и да се повозя на шейна с елени. Мечтая да замръкна в малко родопско село на гости на някоя баба. Ще я помоля да ми попее и да ми разказва истории от нейната младост. На сутринта ще ме нагости с мекици, а аз няма да искам да си тръгвам. [[more]] Кой е любимият ти градски маршрут?
Разхождам се по малка уличка с павета. Спирам се пред миниатюрно ресторантче или кафене с дървени масички отпред. На един от столовете се е излегнала едричка котка. Къщите са стари, а фасадите им са обвити в бръшлян. Чувам, че някой някъде се смее. По този маршрут градът може да е всеки.
Къде е у дома? Колко често се прибираш там?
В момента "у дома" е стара кооперация до Женски пазар, чиято мазилка пада и разказва миналото. Етажът е последен, а гледката към тухлените покриви на къщите е като рисунка. Когато пушат комините, започвам да си представям семейства и деца, играещи пред печките. Всяка разходка тук ми е пътешествие. Прибирам се у дома всеки ден, докато не дойде моментът за следващото пътуване извън пределите му.
