"Съединените щати на Лиланд" е един от петте най-хубави филма на 2003 г. ("Чикаго", "Пианистът", "Говори с нея", "Относно Шмид") и винаги когато имам възможност, го гледам. Странното е, че режисьорът (и сценарист) Матю Райън Хоуг след това не засне нищо, а звездният каст (прекалено демонизираният напоследък великан Кевин Спейси дори е продуцент) говори достатъчно за качествата на историята.
Лиланд (Райън Гослинг в началото на пътя) е срамежлив и странен, но симпатичен, интересен и умен тийнейджър. Той убива с нож Райън (Майкъл Уелч), бавноразвиващия се по-малък брат на приятелката си Беки Полард (Джина Малоун), привлекателна, гъвкава, нежна и сексапилна девойка с минало (наркотици), която го е изоставила, за да се върне при дилъра си и бивш любовник, току-що излязъл от затвора. Като че ли всичко е ясно, има причина, повод, мотив. Дали?
Семейството на Беки е странно - родителите ѝ са приели вкъщи приятеля на по-голямата дъщеря Джули (Мишел Уилямс), изящна, изтънчена, очилата, Алън (Крис Клайн), напет красавец и спортна звезда.
Още от самото начало ни е ясно, че нещо не е както трябва.
Майката на Лиланд, Мерибет (Лина Олин), е повехнала и отрудена занемарена хубавица около 40-те, сама го отглежда, а баща му Албърт Фицджералд (Кевин Спейси) е световноизвестен писател, самовлюбен егоцентрик, загадъчен отшелник, сардоничен мизантроп и агресивен събеседник - пращал му е самолетни билети, за да обикаля света, но не е държал да се виждат. Сега се връща за процеса.
Пърл (Дон Чийдъл) пък е възпитател и преподавател в поправителното училище, където настаняват убиеца до делото и присъдата. Пърл е неуспял писател, дружелюбен, състрадателен, вежлив и деликатен афроамериканец, който иска да помогне на момчето, да го разбере, но и егоистично събира материал за евентуална книга по темата.
Дали да подариш смърт, не е милосърдие?
Още от самото начало ни е ясно, че нещо не е както трябва. Лиланд е добър, мил, интелигентен, отзивчив, а в изповедите пред Пърл споделя, че е имал познанство и интимност с по-възрастна жена (Шерилин Фен) в Ню Йорк, за която е бил сигурен, че има перфектното семейство и идеален щастлив живот, но потресен разбира, че съпругът ѝ я е изоставил. Наблюдавал е и жертвата и е бил убеден, че е лудо влюбен в момиче, което никога няма да му обърне внимание...
В един свят, пълен с тъга, печал, разбити мечти и мъка, въпреки красивия, лесен, доволен и лъскав живот, дали да подариш смърт, не е милосърдие (спестяваш на човека безкрайни страдания)? И дали само някой незрял може да разсъждава така, чиито крехки и неукрепнали плещи са смазани от тежестта на чуждото нещастие?
Нямаме време да разсъждаваме над това, защото второ, този път обикновено, предвидимо, обосновано и праволинейно убийство слага край на всичко. Всъщност не - съмнението и неудовлетворението ни глождят дълго след края на филма.
