Никой в Instagram няма смелост и въображение за такива селфита. Никой в нашия век, когато всичко е възможно, не е успял до такава степен да излезе извън рамките на своя пол, раса и култура, за да създаде изкуство, вдъхновяващо художници и артисти десетилетия наред. От Дейвид Боуи и Синди Шърман до колекцията на модна къща "Диор" тази зима, една жена е пример и провокация вече цял век.
Името й е Клод Каун.
Родена е през 1894 г. като Луси Рене Матилд Швоб в Нант в известно еврейско семейство. Майка й постъпва в клиника за душевно болни, когато Луси е съвсем малка, и тя израства в дома на баба си, където се събират известни писатели и философи. Самата Луси получила прекрасно образование, учила в Оксфорд и Сорбоната, но също като майка си била крайно неустойчива психически и много трудно се разбирала със семейството си.
Тя често пишела в дневниците си за „третия“ пол и за това, че нито един от двата пола не й е достатъчен, защото в някои дни се чувства жена, а в други – мъж. Такова било и изкуството й.
Това станало особено очевидно, когато Луси се влюбила безумно (и напълно взаимно) в братовчедка си, доведена дъщеря на чичо й, известният писател Марсел Швоб. Двете избягали от Нант в Париж, където започнали да живеят и работят заедно под псевдоними. Луси си избрала името Клод Каун, защото звучи неопределено, става и за мъжко, и за женско. Изобщо въпросът за пола я занимавал много сериозно, тя често пишела в дневниците си за „третия“ пол и за това, че нито един от двата пола не й е достатъчен, защото в някои дни се чувства жена, а в други – мъж. Такова било и изкуството й.
Клод Каун била достатъчно богата, за да не работи за пари, и изобщо не я интересувала славата. Всъщност произведенията й придобили огромна известност около 40 години след смъртта й. Приживе никой не ги разбирал. Тя и партньорката й се занимавали с фотография, скулптури, писане, колажи, но най-прочутите творби на Клод Каун си остават нейните автопортрети или селфита, както е по-популярният съвременен термин.
В наше време биха я нарекли андрогинна, тогава Клод нямала определения за себе си, тя просто искала да открие различните си лица.
Клод Каун оставила след себе си десетки стряскащи и силно впечатляващи снимки, а стотици други били унищожени през войната. В своите селфита тя изпробвала всякакви роли – на авиатор, денди, културист, кукла, вампир и вампирка, ангел или японска кукла. Клод често ходела с бръсната глава и на много от снимките си показвала само лицето си, за да не личат никакви полови белези. Тя правела много колажи и портрети на свои приятели в духа на сюрреализма, но сама била най-добрият си модел.
В наше време биха я нарекли андрогинна, тогава Клод нямала определения за себе си, тя просто искала да открие различните си лица и затова често правела изображенията си двойни, за да подчертае двойствената си природа. Снимките й имали общо с театъра, но също и с приказките и с гей символите на онова време. Андре Бретон веднъж й писал: „Аз ви смятам за едно от най-любопитните духовни явления на нашето време“.
През войната Клод участвала във френската съпротива и била арестувана, осъдена на смърт, но се спасила като по чудо. Починала през 1954 г., без да може да намери или възстанови огромния си архив, който изчезнал по време на войната. Но дори и от онова, което останало, се вижда, че Клод Каун била необикновена жена, изпреварила своето време в много отношения.
