„Да си вземем сбогом със онази любов, без която никак не можем…“ – това би могло да е мотото на този спектакъл, който във всяко отношение прилича на старата песен на „Тангра“, позната, приятна и валидна за всяка възраст.
Адам и Линди са симпатични заможни американци на средна възраст, и двамата семейни. Някога, отдавна, те са имали краткотрайна и страстна връзка, от която Линди е избягала, без да остави следа. Сега, много години по-късно, тя е тази, която намира Адам и го кани в хотелската си стая, за да провери дали онзи спомен е истински или е просто мираж, както често са старите и страстни любови. Адам е все така привлекателен, макар и вече по друг начин – със самочувствието на мъж, който знае, че може да получи всичко, което поиска. Линди, която е избягала навремето при семейството си и богатия си съпруг, все по-ясно осъзнава, че е направила грешка.
Тази наглед обикновена история, в която няма особено драматични обрати, би била абсолютно незабележителна, ако не бяха отличните актьори. Стефка Янорова и Георги Кадурин играят толкова убедително, че и за миг не позволяват зрителите да напуснат хотелската стая или да се усъмнят в емоциите им. Показателно е, че на лондонска сцена спектакълът е игран с Джилиан Андерсън в главната роля и оценките на критиката зависят изцяло от това дали са харесали или не играта й – Линди в някаква степен изнася цялото представление на гърба си, особено втората част. Георги Кадурин, на свой ред, е просто безупречен в ролята на мъж с небрежен чар и чувство за хумор – дори когато с приятелките ми го заговорихме на стълбите на театъра, той си остана точно такъв.
Една недовършена страстна любов се мержелее в миналото на много от нас. Тази пиеса е и спомен, и отговор, и сбогуване. Лично и честно.
