Лица

Галина Борисова: Съвременното танцово изкуство има нужда от искрени артисти

Експериментатор, агресор, хореограф-мутант. Антигона, Мария Калас, Хуанита Хилдегард Бо. Дневници, люляци, етюди.

Експериментатор, агресор, хореограф-мутант. Антигона, Мария Калас, Хуанита Хилдегард Бо. Дневници, люляци, етюди.

Срещаме се с Галина Борисова по два повода. Тя е сред менторите в проекта „С усилия към звездите“ – инициатива на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и двигател на фондация „Културни перспективи“. В рамките на „С усилия към звездите“ ще бъдат дадени стипендии на общо петима талантливи български артисти от различни сфери на изкуството. Галина, разбира се, е ментор в категория „Танц“. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.

Другият повод е фестивалът „Етюди и приятели“, който голямата хореографка организира заедно с Ани Колиер за трета поредна година. Събитията, локализирани основно в галерия „Етюд“, продължават до 27 юни и повярвайте ми, там има много какво да се види и преживее.

Разговорът с артист от такъв ранг е като вдъхновяващо пътешествие и възможност за кратък досег с огромен талант. За менторството, разноликостта на танца, провокацията и изхвърлените дневници, ето какво сподели Галина Борисова с нас.

Защо се съгласихте да участвате в проекта „С усилия към звездите“?

Не можех да откажа на Ина Кънчева. Първо, защото това е много благородна инициатива. Второ, защото Ина е прекрасен артист, с нея се познаваме много отдавна, още когато тя учеше в театрално училище „4хC“. Имахме и един общ проект по-късно – камерна опера, която искахме да правим под продуцентството на Grand Theater, Холандия. За съжаление, не успяхме да осъществим този проект, но може би все още имаме шанс.

Така че не беше възможно да откажа. Надявам се да положим усилия наистина и да изберем интересни артисти.

Менторството е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не предполага, че има.

Как разбирате ролята на ментор, това въпрос на вътрешна потребност ли е или на обществен дълг?

Надявам се да мога да помогна. Менторството в никакъв случай не трябва да е налагане на някакъв вкус, то по-скоро е помощ и насока, която може да бъде зададена. То е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не предполага, че има.

На мен ще ми бъде много интересно и защото няма ограничения в жанра. В танца има много голямо разнообразие. Дали ще изберем човек, който се занимава повече с класически танц, или такъв със съвременен танц – може би това ще бъде по-трудно за мен.

Какви очаквания имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да ви научат на нещо?

Надявам се да има много интересни кандидатури, да имат интересни препоръки и самите те да са готини хора. Надявам се инициативата „С усилия към звездите“ да достигне до по-широк кръг хора, за да могат да кандидатстват повече хора. Очаквам с нетърпение да стана ментор! J

Със сигурност мисля, че мога да науча и аз нещо от тях. То е обмен. Аз самата съм минала през подобни награди, които са ми помогнали ужасно много, отворили са ми път за сериозна кариера, така че знам какво е.

Вие самата имали ли сте ментор?

Има един човек, без чиято помощ нямаше да съм тук, където съм – това е Ян Стелма, директорът на Grand Theater в Хронинген, Холандия. Той продуцира няколко мои проекта. Докара 2-3 международни продукции, за да бъдат показани и тук, в България. Плати разноските по едно турне, което имахме в Румъния, Полша, Германия.

За себе си се надявам да мога да изненадвам все още публиката.

Освен това продължавам да работя с моята учителка по класически танц в Балетното училище – Елисавета Груева, която е и репетитор в момента на моите проекти, особено на соловите проекти, които правя.

От какво ново поколение има нужда българското съвременно танцово изкуство?

От откровени, от искрени артисти може би най-вече. Такива, които не се опитват да бъдат някой друг, а са себе си. Много е трудно да направиш собствен почерк. За себе си се надявам да мога да изненадвам все още публиката.


Завършили сте класически балет, защо избрахте по-различен творчески път?

Заради свободата да експериментирам.

Аз дълго време не стъпвах в Операта, но в последно време обожавам да гледам спектакли, имам възможност да гледам много добри трупи. Радвам се, защото всъщност това изкуство не е консервативно, отворено е също към нови хореографии, към нови имена, към нови интерпретации, включително на стари класически образци.

Танцът може да бъде падащо листо. Танцът може да бъде и една стъпка.

Какво е за Вас танцът?

Танцът е нещо много фино. Танцът може да бъде падащо листо. Танцът може да бъде и една стъпка. Танцът се случва и в статиката – тя също е движение, няма мъртви неща. Танцът е навсякъде, няма как да се избяга от него.

Аз разделям танца и хореографията. Танцът е нещо много спонтанно, хореографията е нещо, което се организира. Танцът е може би повече свобода, хореографията – повече композиция. Харесвам и двете.

Целите ли провокация с проектите си?

Не, никога не съм имала усещането, че искам да провокирам. Ако другите понякога така са прочитали нещата, то е техен проблем. Била съм наричана експериментатор, анархист...

Откъде черпите вдъхновение за проектите си?

От всичко. От самия живот, от литературата, от музиката. Последният ми проект – „Тук долу всички люляци умират“, се роди, защото бях много впечатлена от всичките произведения на Марсел Пруст. Също така „Антигона – това съм аз“... Направих много голямо изследване за оперната дива Мария Калас – така се появи „Танцувам Мария Калас“.

Все още ми харесва да съм хореограф-мутант. Най-вече заради това, че никога не знам какво ще се получи.

Черпя вдъхновение и от личния си живот, от моите дневници (макар и вече изхвърлени).

Защо наричате себе си „хореограф-мутант“?

Това, между другото, го подхвърли един приятел композитор – Емилиян Гацов-Елби. На мен много ми хареса. Всъщност мутирането не е нещо негативно, то включва експеримента и смесва неща. Все още ми харесва да съм хореограф-мутант. Най-вече заради това, че никога не знам какво ще се получи.

Къде може да се срещне с Вас и с Вашето творчество българската публика?

На фестивала „Етюди и приятели“, който продължава до 27 юни.