Весели, тъжни, малко заядливи, много романтични, следобедни, носталгични – всяка от тези истории е наша история. Георги Господинов ги е извадил от тяхната делничност и ги е разказал – свръхкратки и живи.
„Всичките наши тела“ е последната книга на Георги Господинов и тя съдържа разказчета, най-дългото от които е една страница. Темите, а на много места и героите, са силно свързани с другите книги на автора и това е само още една причина тази книжка да се чете с такова удоволствие. За почитателите на Георги Господинов всяка история е позната и мила, като разказ от дома. Изобщо това му е най-хубавото и любимото на именно този писател – че разказва нашия живот, нашите истории, с нашите думи. Че гледа с нашите очи на света наоколо и вижда онова, което и ние, но той умее да го разкаже, а ние не. Нали именно това е талантът.
Разказите на Георги Господинов дължат не малко от очарованието си на издателството и художничката. „Жанет 45“ и Люба Халева са направили книгата прекрасна – със закачливи илюстрации, някои от които също са свръхмалки и скрити тук и там по страниците. Част от номерацията например липсва и е заменена от малки илюстрации, свързани със сюжета, или от вездесъщата муха.
Признавам си, че като свърших книгата, веднага я започнах пак, защото ми е приятно да прелиствам историите напред-назад, да си избирам по-любимите и да разглеждам картинките. Едно малко литературно приключение, което с удоволствие можем да подарим на себе си и на приятелките си.
