Завършваме лятната рубрика Момичета all over the world така, както я започнахме – с едно момиче на 40 и малко, което напуска България сравнително скоро. Ивайла е в детайлите, в чистосърдечните признания, в красотата на обикновените неща, в хумора. Ивайла е и майка на три деца, а нейна майка е планината – голямата й страст. (бел. ред. първият съпруг на Ивайла и баща на голямата й дъщеря Теа е българският алпинист Боян Петров).
Днес, 21 септември, Ивайла има и рожден ден! Случайни неща няма, казва тя някъде в интервюто, и може би е така. Пожелавам й да е здрава, все така смела и себе си.
След шестте интервюта в Момичета all over the world ето я и личната ми равносметка: младостта бърза, но всички й казваме, че не е имало нужда. С годините все повече ни радват малките неща. Младостта повече говори за тях, зрелостта ги живее. Тревогите ни са повече еднакви, отколкото различни. Времето... времето никога не стига, но се научаваме да го управляваме. Всеки посвоему на мястото, на което живее.
И така, Ивайла.
Откъде сте?
Родена съм в София и там съм израсла.
Къде живеете сега?
В момента живея на едно от най-красивите места на света (според световна класация на градовете). Градчето се нарича Веве, намира се в Швейцария и е разположено на езерото Леман, по-известно като Женевското езеро. Веве е познат и като "една от перлите на Швейцарската ривиера" (Във Веве е направена и формулата за млечния шоколад през 1875 г. - бел. ред.).
Какво най-много Ви харесва на мястото, на което живеете?
Природата и гледките наоколо. Близостта на планината. Това, че е малко градче и децата могат да ходят сами на училище без притеснение и прекарване на около час в колата по задръствания.
Как попаднахте там? [[quote:0]]Случайно, макар да не вярвам, че има случайни неща. Работата ми като маркертинг рисърчър в една голяма банка в България беше много скучна и все си мислех, че трябва да се върна към агенциите за маркетингови изследвания, където разнообразието е по-голямо. Видях обява в Интернет, която гласеше: "Търсим човек, който знае как се прави маркетингово изследване от А до Я". Пуснах документи с идеята да видя дали "ще хвана окото", но в същото време имах усещането, че от това ще излезе нещо. Последва почти моментална покана за телефонно интервю, след това – лично запознаване, и докато се прибера в България, вече ме очакваше мейл със заглавие "You got the job!" ("получавате работата!"). Птичето кацна на рамото и трябваше да се направи опит. Иначе цял живот щях да се питам "Какво ли щеше да е, ако бях заминала?".
Опишете малко повече работата си?
Занимавам се с маркетингови изследвания. Агенцията, в която работя, прави проучвания в сферата на пътуванията. Къде пътуват хората, с кои авиолинии, защо с тях, доколко са удовлетворени от тях/услугите им, какво купуват от летищата, защо, за кого и т.н. Аз лично ръководя проекти на авиолинии и летища.
Каква мечтаехте да станете като малка?
Изследовател! Но не в този смисъл, в който съм сега. Мечтаех да пътешествам и да откриват нови земи и територии. Бях вдъхновена от образа на Паганел (от книгата на Жул Верн "Децата на капитан Грант").
За какво мечтаете сега?
Пак за същото. И още – да имам повече време за себе си и време, което да прекарвам с децата. [[quote:1]]Какво Ви вдъхновява?
Природата ме вдъхновява и винаги ме е вдъхновявала! Сега осъзнавам с пълна сила, че тя ни е дала всичко, от което имаме нужда, ние само трябва да знаем как да го използваме правилно.
Как Ви промени напускането на България?
Не съм сигурна, че именно това ме е променило. Аз съм си аз. Но истината е, че животът на чуждо място те кара да си постоянно нащрек. Обръщам повече внимание на нещата, правя си повече сметка това нужно ли ми е или не. Май съм станала по-нахална – тук ако не си отстояваш позицията, никой няма да ти помогне.
Ако трябва с една дума да опишете как виждате напускането на България, каква ще е тя?
Приключение.
Какъв беше най-големият Ви страх, преди да заминете?
Как ще се справят децата и кой ще ги гледа, докато ние сме на работа.
Бихте ли го направили отново?
Мисля, че не... [[quote:2]]Какво Ви липсва от България?
Приятелите и роднините са далече. Това, да звъннеш на някого след работа просто ей така и да се уговориш за среща. Да организираш нещо спонтанно – тук всичко е много подредено, включително и графикът на хората. Липсва ми и ходенето на кино (тук е много скъпо удоволствие), хубавите и разнообразни салати в България. Липсва ми Пирин.
Какво искахте да постигнете, а не успяхте?
Свободата да не присъствам непрекъснато физически в офиса. Моята работа е такава, че бих могла да я върша от всяко място, където имам компютър и Интернет, но за момента не срещам разбиране в това отношение. Но ако говорим за измерението България-чужбина, тук може би имам по-голям шанс да го постигна.
А какво постигнахте?
В работата си и от живота тук научих много неща. Но ако трябва да говоря за постижения, то те са по-скоро в личен план. Не съм постигнала някакъв много висок стандарт или международно признание в областта на маркетинговите проучвания. Но постигнах спокойствие и увереност в себе и когато трябва да говоря на друг език. Преди само от мисълта, че ще се изявявам на английски, стомахът ми се свиваше. Сега това е ежедневие и навик. Аз го отчитам като голямо постижение за себе си.
Най-важният урок, който сте научили през годините?
Да не бързам, да претеглям нещата два пъти. Аз работя много с цифри и бързите действия понякога не са най-удачните.
За какво Ви е трябвала смелост?
За какво ли не! Всички по-основни промени в живота изискват смелост. За да си признаваш грешките, също е нужна смелост. Да направиш нещо, в което другите не вярват и за което не получаваш подкрепа отвън.
За какво не Ви достига смелост? [[more]]Няма такова нещо! Съвсем сериозно – не гледам така на нещата и смятам, че когато искаш нещо, го правиш по един или друг начин рано или късно. Ако ли не, то е защото си решил, че не го искаш, не защото не достига смелост. Сигурно няма да имам смелост да прегърна крокодил. Но отново – това е защото така съм решила. Ако реша, че искам да го прегърна, ще се престраша и ще го направя.
Къде е Вашето вкъщи?
Имам две вкъщи: при родителите ми, където съм израснала, и тук, във Веве, където живеем в момента и е родена най-малката ми дъщеря.
Кое е най-трудното на това да живееш в чужбина?
Да създадеш наново средата си, в която се чувстваш добре.
Какво би казала на 20-годишната Ивайла?
Да не бърза. Всичко си идва с времето. И идва това, което в крайна сметка си посял.
