Любов и други бедствия

Градът на слънцето

Обичам този град! Конкурсът

Градът на слънцето

Нашият конкурс "Обичам този град!" приключи, но ние ще продължим да публикуваме голяма част от получените текстове. Йорданка Стоянова е на 23 години, учи "Културология" в Софийския университет. Миналата година попада в Каляри по програма "Еразъм" и с текста, който ни е изпратила, се е опитала да предаде емоциите, донесени й от "Града на слънцето".

Още в първите дни, прекарани в Каляри, бях впечатлена от разнообразието на природата. Дом на редките птици фламинго и очарователните пауни, разхождащи се свободно из местните паркове Монте Урбино и Монте Кларо, които разкриват прекрасни гледки към целия град. Парковете обхващат както старата част на града с Кастелото и амфитеатъра, така и новата – с разнообразните сгради и модерното пристанище. [[more]] Град, в който аз и ти бихме се чувствали особено, защото сме привикнали с ритъма на големия град. Тук животът има друга динамика. На пиедестал са спокойствието и хармонията. Място, където почти всеки ти отвръща с фразата Staitranquillo. Nontipreoocupare. („Спокойно. Не се притеснявай.“). Pisolino, традиционната следобедна пауза за кратка дрямка, допринася за лекотата на ежедневието. Обичах прибирането вечер по тесните улички. Тихи и спокойни. Изпълнени с портокалови дървета, разнасящи своя аромат, примесен с бриза на морето. В тези моменти се усеща същината на италианското dolce far niente („удоволствието да не правиш нищо“).

Моите съквартиранти Даниел и Алберто ме научиха да приготвям местните ястия като Cullurgionis и спагети с ботарга и артишок. Освен в тайните на кулинарията ме посветиха и в тези на италианския език. Дадоха ми да опитам традиционните сладкиши – пардулас и сеадас, сиренето пекорино и напитката мирто, приготвена от сини боровинки.

Из града по баровете и заведенията винаги се чува глъчка. Местните са шумни, емоционални и сърдечни хора. Готови да те поканят на масата си, да споделят с теб виното и хляба си. Дори и непознатите се спират – да те поздравят, да ти се усмихнат или просто да те заговорят от чисто любопитство и желание за нови контакти. На празника на светеца Sant Efisio се прави шествие по улиците на града. Всички са облечени с традиционни носии. Изпълняват местни песни и танци. Възраждат традицията. Младите дейно се включват, продължавайки я през годините.

Градът е уникален със своята смесица от древни традиции, обединяваща елементи на арабски племена и Древен Рим. Този микс придава екзотичния дух на града. Отразен в постройки като Кастелото, амфитеатъра, Bastione di Sant Remy, църквата Sant Efisio и други. Същевременно Каляри се отличава и с модерен облик. Множество нови и модерни сгради с разнообразна архитектура. Красиво пристанище, изпълнено със стотици кораби и яхти, приютили туристи, жадни да опознаят места не толкова комерсиални и силно индустриализирани. Именно като това.

Морските курорти в Каляри и околността предлагат за всеки вкус по нещо. Кристална вода в различните нюанси на синьото. Усамотени плажове с кадифен пясък, скътани сред горичка или пък в скалиста местност. Широка плажна ивица с дребни цветни камъчета. В близост до лагуна или хълм като Selladel Diavolo. Нощем плажовете са арена на забавления и танци. Звучи ритмична музика. Танцува се неспирно. И така чак до първите лъчи на изгрева.

Каляри, или както го наричат, Citta del Sole („Град на слънцето“), ме накара да преоткрия себе си. Да заобичам места като това. Не толкова прочути и комерсиални, със свой уникален дух и атмосфера. С малка, но сплотена общност. Едно от най-бедните кътчета на Италия. С едни от най-богатите душевно хора. Емоционални и любвеобилни. С отворени сърца и съзнание, изпълнено с позитивизъм. Позитивизъм, от който си заслужава да почерпваш отново и отново.

Автор: Йорданка Стоянова