Изкуство

„Къщата на спящите красавици“ – театър по японски

Загадъчна, необичайна и тъжна пиеса

„Къщата на спящите красавици“ – театър по японски

ПК „Ажур Пико“

Загадъчна, необичайна и тъжна, пиесата на Дейвид Хенри Хуанг успява напълно да предаде настроението на едноименната книга на Ясунари Кавабата, нобелов лауреат и един от най-известните японски автори.

Отидох да гледам постановката на Борислав Чакринов в театър "Сълза и смях" (иначе постановката е на Бургаския театър) с погрешната представа, че това е самата книга, но поставена на сцена. В главните (и единствени) роли са Мария Сапунджиева и Тодор Близнаков, тоест възрастен мъж и съдържателката на дома – персонажи, които реално присъстват в книгата. Всъщност се оказа, че пиесата е отделно художествено произведение, което интерпретира по свой начин историята около написването на книгата.

Къщата на спящите красавици е дом, в който възрастни, много възрастни мъже спят със съвсем млади и девствени момичета. Над съня им бди възрастна гейша, вездесъщата Маман. Как Кавабата е написал за този дом – ами като сам е бил клиент, разбира се. Или поне за това разказва представлението. В тихата къща на спящите момичета, където единственият шум идва от дъжда навън, само възрастната съдържателка е реална личност – с нея може да се спори, разговаря и да се пие чай. Мария Сапунджиева е страхотна в ролята на самотна и тъжна жена, която не осъжда чуждите пороци, но и не приема чуждите драми. Тя е единственото наистина живо същество в дома. И също като своя гост и тя е вече стара и всяка нощ я приближава към смъртта все повече и повече.

Премерено и бавно, с чудесно премислени детайли – от кимоното и белите чорапи до чаената церемония – представлението прелива от нощ в нощ. Далечният изток е тема, която почти напълно липсва в родния театър и „Къщата на спящите красавици“ компенсира този пропуск със стил и вкус – напълно по японски.