По време на една от пресконференциите по повод втория сезон на "Грейс и Франки" Лили Томлин каза, че на нея и Джейн Фонда (изпълняващи двете водещи роли) продуцентите плащат толкова, колкото на Мартин Шийн и Сам Уотърс за техните второстепенни роли. Това възбуди веднага емоции и полемики, а вечните бунтарки отново влязоха в новините, този път с посочването на проблема с неравното заплащане на жените в Холивуд. Миналата година в речта си при получаването на "Оскар" Патриша Аркет развя флага на справедливото заплащане пред милиарди зрители и днес признава, че това ѝ e коствало работа и роли. Робин Райт пък, която изчезна за дълго, защото предпочете да отглежда децата си, почти закопавайки кариерата си, е може би първата, ударила по масата и успяла да капитализира своята популярност в сериала House of Cards, произнасяйки едно смело "Искам толкова, колкото плащате на Кевин!". Не знам дали тези жени са вдъхновили женския футболен отбор на САЩ, но вярвам, че е така – момичетата там искат равно заплащане с това в мъжкия футбол и силно се надявам някъде там някоя жена в момента да иска своето смело, каквото и да е то! Никой не е казал, че тази дързост няма да има цена, просто някои хора са готови да я платят!
Аз лично никога не съм имала кураж да се опълча докрай на несправедливости, стереотипи и предразсъдъци, произхождащи от това, че съм жена. Независимо дали става въпрос за отношение, заплащане или интервю за работа, на което ме подпитват кога смятам да родя и любимото ми – имам ли кой да ми помага вкъщи, ако реша да имам дете. На нас, жените, често ни се налага да преглъщаме, да лавираме, да се примиряваме и дори да лъжем, за да оцелеем. [[quote:0]] Докато четях за броженията на актриси, които имат 120 милиона долара нетно богатство, си мислех колко много ми е омръзнало да чувам гласове на протест само на английски език.
Къде са българските Аркет, Томлин, Райт и Фонда? Къде са хората, които трябва да дадат пример на нас, работещите жени, вдъхновявайки ни да отстояваме себе си? Може би ако имаме пред себе си подобни вдъхновяващи примери, нямаше да търпим кошмари в родилната зала или щяхме да имаме повече кураж да защитаваме себе си като професионалисти и жени със свободна воля.
Вместо на реални жени с реални послания, женските ни "лидери" приличат на соц-функционерки не само по костюмчетата и миналото си, а и по начина, по който дъвчат думи като "европейско", "глобално", каканижейки кухи фрази до умопомрачаване. [[more]] С три изключения – Маги Малеева, Мануела Малеева и майка им Юлия Берберян, не се сещам за едничко публично име, което да ме е вдъхновило по някакъв начин, нито за една женска личност (сред живите), която да е имала някакво влияние върху мирогледа ми. Нито от артистичните, нито от научните, нито от политическите и обществени среди. Нито един достатъчно силен женски публичен глас на български, който да има нещо общо с моя, а вероятно и с този на повечето жени на моята възраст със средностатистически живот, проблеми и вълнения. Нито мога да се сетя някоя известна личност да е нарушила личния си и институционален комфорт и да е направила какъвто и да е символичен жест като този на Джулия Робъртс, например, която демонстративно се събу боса на червения килим в Кан, за да покаже на организаторите, че не могат да се подиграват с жени (и с възрастни жени), изисквайки задължително токчета.
Не съм загубила надежда, че все някога ще се появят такива жени и у нас, че ще ги разпознаем и следваме. Дотогава – запишете момичетата си на английски!
