Неделен книжен клуб

Книгите на 2017 г.: трета част

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца.

Книгите на 2017 г.: трета част

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца. Получи се дълъг списък заглавия, които ви представяме в няколко материала.

Днес на въпроса отговаря Елица Павлович. Ето кои са нейните впечатления и препоръки към всички четящи момичета. 

Като цяло ми се струва, че беше добра за жените година при книгите. Това е важно да се отбележи, като се почне от Елена Феранте, а забелязах, че годишната класация на „Хеликон” e оглавeна от грузинката Нарине Абгарян – това е страхотно! 

Любимите ми автори, които и през тази година ме спечелиха отново с новите си книги и доказаха, че завинаги ще си останат част от моя свят: Прелест” на Маргарита Мацантини (изд. „Колибри”), Пламтящият свят” на Сири Хуствет (изд. „Колибри”), „М-р Гуин” на Барико (изд. „Унискорп”), „Момиченцето, което си играеше на бог” на Дан Лунгу (изд. „Колибри”), „Карай плуга си през костите на мъртвите” на Олга Токарчук (изд. „Панорама плюс”).

От класиката: Колет и „Шери” (изд. „Колибри”), една смела жена с необичайна съдба пише за друга смела жена, която се осмелява да управлява сама живота си във време и място, където това е привилегия само на мъжете. Шери е нещо като предвестник на феминизма и упражнява една от малкото достъпни за жените професии, които могат да им донесат доходи и независимост – куртизанка. [[more]]„Стоунър” на Джон Уилямс (изд. „Лабиринт”) е съвременна класика – тиха и съвършена книга, която отеква в сърцето дълго като отчаян вик от бездната; „Емигрантите” на В. Г. Зебалд (изд. „Колибри”), роман за европейските съдби през XX век, а както изглежда и през нашия – хора без корени, които се скитат по света и напразно търсят къде живее душата им. Отбелязвам „Непорочните самоубийства” на Джефри Юдженидис (изд. „Жанет 45”), един от странните и прекрасни романи на този любим американски автор. „Гениалната приятелка” на Елена Феранте (изд. „Колибри”), може би най-женската книга, с която започнах годината, напомняща на всяко момиче, че най-добрата ни приятелка е една от най-големите и най-драматичните ни любови!

От биографиите: „Просто деца” на Пати Смит (изд. „Махалото”), разказваща за любовта й с Робърт Мейпълторп и особената атмосфера на бедност, лудост и страст, в която се ражда всяко голямо изкуство.

От детските: „Шарена черга” на Радичков (изд. „Изкуства”) – първата книга с приказки на великия Радичков, с която той ни повежда по онзи път на въображението, от който никога не искаме да се върнем.