Общество

Красимира: Фотографията, която разказва истории и променя съдби

Знаете ли какво е „социална фотография”?

Красимира: Фотографията, която разказва истории и променя съдби

Знаете ли какво е „социална фотография”? Честно казано, докато не се запознах с Красимира Василева, и аз не знаех много за нея. Постоянно правим снимки – по време на екскурзии, почивки, партита, със семейството и приятелите си, с колеги, на домашните си любимци. На неща около нас, които сме видели, които са ни впечатлили или възмутили. Но колко от нас са разказвали някаква история със снимки?

Именно това прави Красимира Василева, която в професионалното си ежедневие е юрист, а в извънработното си време разказва истории за благотворителност, вдъхновение и съпричастност.

Основният фокус на нейните фотографии са децата – в неравностойно положение, лишени от родителска грижа, с увреждания. Целта й е не само да провокира съчувствие и състрадание, а със силата на снимките да покаже историите на тези деца и тяхната борба за пълноценен живот. И по този начин да помогне за промяната на съдбите им.

Така се случва с Любчо, който се ражда преждевременно и с увреждания, защото родителите му са блъснати от пиян шофьор. Отглеждан е от баба си и дядо си и трябва ежедневно да се бори за оздравяването си, за да живее пълноценно. Фоторазказът с неговата история е представен в серия от силни и въздействащи изложби. Първата от тях е благотворителна и прераства в продължителна дарителска кампания.

Снимка: Цветан Томчев

Въпреки че първоначалната идея е чрез конкретната история да се обърне внимание на сериозния обществен проблем – децата с увреждания и ежедневната борба както на самите тях, така и на семействата им за пълноценен живот, лавината от добрина се отприщва. Може би принос за това има фактът, че първата изложба е организирана през декември и съвпада с Коледата на 2016 г. Но се превръща в коледно чудо и само за две седмици са събрани над 180 хиляди лева в помощ на Любчо. Самата изложба също е организирана с много дарителска и доброволческа помощ – както от отделни хора, така и от различни компании, включително с подкрепа от Омбудсмана на Република България. Събирането на средствата също става при пълна отчетност и прозрачност чрез постоянно публикуване на актуална информация за набраните суми. Защото Красимира и бабата и дядото на Любчо оценяват жеста на дарителите. И помощта и подкрепата, която получават за борбата и бъдещето на детето.

Това заразно добро продължава и с каузата на друго болно дете – Жорко, която през първите месеци на 2017 г. лавинообразно се подкрепя от целия град Перник. Снимките, които Красимира прави там, са също толкова силни и въздействащи.

Но тази сила на доброто и взаимопомощта я карат да се замисли и за


хората, които даряват – какви са те, какво ги мотивира да го правят и безкористно и напълно всеотдайно да подкрепят тези деца в беда. Ето какво споделя самата Красимира: „Хората, които даряват, имат нужда да го правят, а актът на дарение им носи едно по-различно усещане за щастие и смисъл. Тези хора, от една страна, помагат на онези, които са в нужда, но от друга – по този начин помагат и на самите себе си да се чувстват по-пълноценни и смислени. Същевременно различните благотворителни кампании и набирането на средства в подкрепа на различни каузи представляват все по-масово социално явление, явяващо се следствие на различни нерешени проблеми, поради което е интересно да бъде отразено, включително със способите на фотографията.”

Това е и основната тема на изложбата на Красимира Василева във фотоконкурса „Благотворителността през обектива 2017”, която традиционно се организира от Българския дарителски форум и фондация „BCause”. Озаглавена „В света на спасените души”, тя разказва за дарителите и доброволците, чиито имена и лица не познаваме, но които дават частица от себе си, когато помагат на болни, на деца в домове или на хора в нужда. И неслучайно е една от наградените във фотоконкурса.

Сред наградите на Красимира са първа награда на БГ ПРЕС ФОТО 2016 в категория „Документални истории и фотоесета от България“, специалната награда за хуманистична фотография на БГ Прес фото за 2016 г., сребърен медал в категория „Портрет“ на Фотоакадемика 2016, Сребърен медал в 27 Цветно Биенале на FIAP 2017, провело се в Норвегия, като представител на България, „Майка на годината” за 2017 г. на фондация „Българска памет” за историята на Любчо...

Но не наградите са най-важни. Разбира се, признанието й носи удовлетворение и я радва. Но за нея това е повече коректив, че проектите, по които работи, са обществено значими и че посланията, които иска да предаде с тях, достигат до хората. Защото вярва, че фотографията е силен и красноречив начин да се покаже един проблем, да се потърси обществен отзвук и да се постигне въздействие. И че изкуството може да помага и да променя съдби. Още повече, когато провокира друго изкуство, както става с историята на Любчо, на когото писателката Ирена Георгиева посвещава един от разказите си – „Снежинките танцуват за теб”. [[more]] Но какво вдъхновява Красимира Василева да търси (и намира) нови каузи, които самата тя определя като „такива, които осмислят живота ти и му придават друго измерение”? От една страна, това е съприкосновението с детската обич и чистата енергия, която тя носи, а от друга – желанието й чрез фотографията да бъде проводник на важните неща, за да могат те да достигнат до колкото може повече хора, да ги докоснат и да доведат до промяна. Защото животът не е само красота, а има и своите тъмни окраски. И е важно хората да бъдат съпричастни. И добри.

На това учи и собствените си деца. И ги увлича в каузите, по които работи. Отскоро се присъединява като доброволец към фондация „Подарете книга” и заедно с децата си вече са открили „своите” деца в един от домовете, в които фондацията организира посещения. Така, от една страна, обогатява собствените си деца и ги учи на толерантност, доброволчество и добротворчество, а от друга – помага на деца, лишени от родителска грижа, да излязат от социалната изолация. И споделя, че ще се радва, ако нейните синове развият сетивността си и радостта от човешкото общуване. А също така и милосърдието, тъй като то се възпитава.

Същевременно продължава да търси нови каузи и вдъхновения. Защото след опита си с историята на Любчо вярва, че хората не са загубили човешкото си начало. И че фотографиите са един от най-силните начини да въздействаме и да променяме съдби. 

 

Мариана Петрова е „момиче с кауза”. Има над 15-годишен опит в неправителствения сектор, работата по социални каузи и организирането на кампании. През последните повече от 5 години подпомага организации, неформални групи и индивидуални лица, които искат да подобрят ефективността от дарителската и доброволческата си дейност. Инициатор е на „Добри дела” – www.goodeeds.net, чиято цел е да свърже личностното и организационно развитие, личния и корпоративен брандинг с дарителството, доброволчеството и разказването на  истории. Мариана твърдо вярва в доброто и в това, че всеки може да намери „своята” кауза. Стига само да има желание.