Фидел Кастро нарича Рейналдо Аренас „един от най-големите врагове на революцията“ и лично моето обяснение за това е, че прочитането на „Преди да падне нощта“ ме накара завинаги да свързвам Куба с Рейналдо, а не с революцията или Фидел. Имах известна представа за историята от едноименния филм на Джулиан Шнабел с Хавиер Бардем в главната роля – впрочем приликата му с Рейналдо Аренас е поразителна. Въпреки многобройните награди и прекрасната актьорска игра – Джони Деп като травестит наистина не е за изпускане – филмът е по-скоро провокативен и скандален, отколкото задълбочен. Книгата е много повече. Това е автобиографичен роман, историята на живота на Рейналдо от детството му до напускането на Куба. След Куба за него животът свършва, макар че съществуването му продължава още няколко години. Както става ясно от разказаното от Рейналдо, ръкописът на „Преди да падне нощта“ е конфискуван от полицията и унищожаван няколко пъти, така че достигналото до нас копие на романа е всъщност преразказано по спомените му от първите чернови и книгата е есенция на най-важното в живота му – като емоции, като спомени, като картини, като страсти. Това е книга, пълна с противоречия: красотата на Куба, магията на морето и невероятните пейзажи, но видени от Рейналдо когато е изпратен насила в плантациите за тръстика или когато достъпът до морето му е забранен, защото не е член на профсъюза на писателите; книга, пълна с любов към мъжете на Куба, тяхната красота и жизненост и от друга страна абсолютната нетърпимост на властта към различните и другомислещите, което принуждава автора да живее криейки се в един градски парк месеци наред; книга, писана от възможно най-свободомислещия човек, преживял всякакви изпитания на духа и тялото, който твърдо отказва да прави любов в затвора, защото това е място за хора без дух и там няма място за екстаз и любов; книга, писана от човек, преследван в родината си по всякакъв начин, затварян, осъждан, лишен от средства за препитание и подслон, но който оказвайки се в Америка осъзнава, че не е на мястото си и вече няма за какво да пише и за какво да живее… Това е книга, която ще ви разтърси и ще промени завинаги не само представите ви за Куба, но и вътрешното ви мерило за това какво е добро, правилно, свобода, родина. Рейналдо не само го знае, но и успява да преживее краткия си живот в абсолютна свобода и тя е и в последните му думи, преди да сложи край на живота си: „Куба ще бъде свободна. Аз вече съм.“
