Ретро

Лорд Байрон – скандален и омагьосващо очарователен

На 22 януари 1788 г. е роден Джордж Байрон.

Лорд Байрон – скандален и омагьосващо очарователен

Всеки човек си има пристрастия, обсесии, слабости. Една от моите е роденият на днешната дата лорд Байрон.

За Джордж Гордън Байрон, роден на 22 януари 1788 г. в Лондон, научих в едни вече толкова далечни години, тези на моето детство, когато развлеченията за едно дете бяха ограничени. У нас още нямаше телевизор, а лятото, когато махалата опустяваше, оставах сама с радио, чиито две на брой програми не можеха да бъдат наречени интересни. Така че като алтернатива оставаше ровенето из вещите, в частност книгите. Така попаднах на биография на Байрон, написана от Андре Мороа. [[more]] Бях изумена! Толкова любопитна, скандална и противоречива и въпреки това омагьосващо очарователна личност нахлу в моя до този момент черно-бял свят, че оттогава досега алчно чета всяко произведение от и за лорд Байрон.

Отгледан от майка си, претърпял злополука, от която до края на живота си накуцва, забъркан в многобройни любовни авантюри, в скандали по обвинения за кръвосмешение, хомосексуализъм, заминал далеч от Англия в доброволно изгнание, този човек отваря за литературата непознати врати, създава трагични нееднозначни герои, повлиява на Пушкин, Лермонтов, Шарлот Бронте. Загива обаче нелепо от отравяне на кръвта в следствие от кръвопускания заради заболяване, което го поваля при включването в борбата за национална независимост на Гърция. Това се случва на 19 април 1824 г. в Месолонги, Гърция, по време на подготвяната атака срещу османската крепост Лепанто. Лорд Байрон е почитан от гръцкия народ като борец за свободата в Гръцката война за независимост.

Първата му книга със стихове е "Часове на леност". За времето на краткия си 36-годишен живот Байрон успява да напише много и изключителни произведения, сред които и поемите "Странстванията на Чайлд Харолд", "Гяур", "Абидоската невеста", "Манфред", "Каин", "Лара", незавършената "Дон Жуан". Написал е и едни от най-впечатляващите стихове по мотиви от Стария завет, озаглавени "Еврейски мелодии".

В личната ми класация води изящното му поетично "скъсване" с "напразната обич", вероятно един от първоизточниците на елегантното и щадящо самочувствие при "отрязването" на досадил или непривличащ ви обект. 

О, сбогом! Ако чул е бог
молитвите за някой друг,
ще чуе трона му висок
и моята за тебе тук.
Но да не плачем по-добре!
Сълза, в която кръв блести
на някой, що виновен мре,
е нищо пред "Прощавай ти!"

Мълча с пресъхнали очи,
но в моя ум, но в мойта гръд
е бездна, болката горчи
и мислите не ще заспят.
Кипи духът ми в скръб и страст,
но думи жлъчни не шепти;
напразната ни обич аз
съзнавам сам — "Прощавай ти!"