Общество

Лошите шофьори срещу добрите колоездачи, новата война в София

Един нов демон броди из софийските улици – този на шофьора на автомобил.

Лошите шофьори срещу добрите колоездачи, новата война в София

Един нов демон броди из софийските улици – този на шофьора на автомобил. На лошия шофьор на автомобил. Който спира където му падне, най-често на инвалидни места, гази тревата на единствените озеленени трамвайни релси в София, отнема предимства, гони колоездачите, за да ги сгази и изобщо задръства и замърсява нашите прекрасни улици. Единственото, което трябва да се направи с него, е да бъде заставен да слезе от колата. Как? Като му се отнеме всякакво право, което върви със задълженията му. Улиците, по които той шофира, са в ужасно състояние. Места за паркиране няма. Има задръствания, затворени улици, недомислици в организацията на движение и прочие други аргументи в полза на това той да слезе от тази ужасна кола. Да се качи на колело, да ходи пеша или с метрото. [[quote:0]] В което няма нищо лошо впрочем. Думата ми е за това, че ако все пак той реши да използва своя автомобил, за който е платил данък, застраховка, винетка, стикер за зона и прочие, тоест не е като да не е платил, нали разбирате, той се изправя срещу почти невъзможното му управление в град, който за последните 20 години се превърна в бойно поле между гражданите. Не без съдействието на Софийска община впрочем. Когато се зададе въпрос за паркиране и нова настилка на улиците, за задръствания и прочие, Общината казва: „Слезте от колите!“. Подпомогната от както винаги любезните медии, тя започна да демонизира напълно осъзнато софийските шофьори.

Те са тези, които са виновни във всички случаи. Когато пешеходец пресича с гръб към идващите автомобили или на булевард, са виновни само те и отговорността е само тяхна. Не съм видяла нито веднъж тв предаване, в което да се призове пешеходецът да внимава поне малко на улицата, да пресича на пешеходна пътека и да се оглежда. После идват велосипедистите. Много са ми симпатични. Те по дифолт се възприемат като по-добрите граждани, по-моралните, така да се каже. Те не замърсяват и не задръстват. Чудесно. Само на мен ли обаче ми се случва да не слизат от колелата си при пресичане на пешеходна пътека и внезапно да се втурнат на платното със скорост, при която е много трудно шофьорът да реагира?

Аз живея в центъра на София, в Синята зона. Карам кола само когато крайно ми се налага. Понеже няма нито един супермаркет наблизо, понякога я ползвам, веднъж седмично, и за пазар. После, разбира се,


обикалям по 30-40 минути, за да намеря място за паркиране. Тези минути прекарвам, возейки себе си и детето, което крайно се напряга в друсане по дупките на невъзможните улици „Гладстон“, „Неофит Рилски“, „Парчевич“, „Солунска“ и пр. Накрая намирам място на половин километър от къщи и вървя с покупките до нас. Така е в центъра. Поне имаме тротоари вече. Може улици да нямаме, но нали трябва да слезем от колите... Веднъж бях толкова уморена от обикаляне, че съм спряла на Служебен абонамент. Оттогава гледам да не забравям къде съм паркирала, защото не мога пак да преживявам липсата на колата и ходенето до наказателния паркинг. [[quote:1]] Когато шофирам, постоянно давам предимство и се стремя да съм джентълмен/уоман на пътя. Гледам с четири очи за пешеходци, велосипедисти и изобщо съм активен участник в движението. Не казвам, че всички шофьори са такива. Но и не всички велосипедисти са перфектните участници в движението. Настройването на едни групи граждани срещу други е много лесно, особено в нашите софийски редици, където хората са много изнервени. Това до нищо добро не води обаче. И тук отговорността е на Софийска община, която трябва да провежда разяснителни кампании, обществени обсъждания и да гледа изпълнителите да си вършат работата коректно. Защото, дами и господа, обидно е да се харчат постоянно пари и после да не е ясно за какво точно са били похарчени. Или колчетата да са криви. Или велоалеите да отнемат половината улица.

А ние, гражданите, е добре да започнем да задаваме правилните въпроси. Чия е отговорността например всички да се чувстват добре в града, в който живеят и в който имат равни права? Вместо да се нахвърляме един върху друг. На теория всички сме съгласни с целта София да стане град за хората, не за колите. И ние сме чели Ян Геел, нали? Въпросът е това да стане плавно, постепенно, с уважение към всички граждани, с дебат и опит за съгласие.

Досега не си купувах колело, защото ме беше страх да карам между колите. Сега се радвам, че има велоалеи. Радвам се и като шофьор, защото за мен е много по-добре да знам къде са велосипедистите и да не се притеснявам постоянно. Напролет и аз мога да се кача на колело. Ще видим дали веднага ще намразя лошите шофьори, или ще ми трябва малко време и помощ от Общината.