Лица

Михаела от Good Natured Food

Любимите ни блогъри

Михаела от Good Natured Food

Когато за пръв път отворихме секцията "За мен" в сайта на Михаела Good Natured Food, веднага разбрахме, че сме от една порода. "Истинското здраве не е перфектната диета или хранителен режим – то е балансът между пълноценната храна, движението и менталната нагласа.", казва тя. Изчистеният, успокояващ, минималистичен дизайн на сайта, прекрасните снимки, чудесният изказ, интересните проекти и, разбира се, впечатляващата селекция на рецепти, съвети, разкази и информация – всичко това прави Good Natured Food едно от кътчетата в българското интернет пространство, където си заслужава да се отбиете и задържите.

Коя е Михаела Белорешка тук и сега?

В момента се променям с всяка изминала секунда и се оставям на интуицията си. Нося голям дуализъм – горещо слънце и тиха интровертност. Триенето им предизвиква движение и резултатът е работата ми.

Как стана кулинарен блогър?

Не знам дали съм кулинарен блогър. Блогът ми е място, където винаги съм писала за храна, хора, места и преживявания, а отскоро е свързан и с професионалните ми дейности. Писането винаги е било моето средство, започнах да пиша буквално от любов към езика и думите. Желанието за творчество допълних с рецептите и фотографиите, а желанието си да помагам на хората – с решението да се занимавам с хранителна терапия.

Какво е за теб блогърството – хоби, мисия или начин да се издържаш?

Блогът е място, което отразява мен и развитието ми – напълно искрено и прозрачно. Важно ми е да съм в контакт с автентичното ми Аз, иначе губя мотив да пиша/създавам. Мисията ми е свързана с блога, защото тя е хората да са по-здрави и осъзнати, а той е медиумът, който ми помага да достигам до тях. По-скоро блогът е място за споделяне и израстване.

С какво твоят блог е по-различен от останалите? [[quote:0]] Често си задавам този въпрос. Понякога си мисля, че никой не чете, след това получавам супер мило писмо от някой, с когото съм установила силна връзка. Специфична аудитория, която предпочита да чете за нещата, както са. С чувство за хумор и естетика. А и заради рецептите, предполагам. Смея да твърдя, че са иновативни, а балансирането им с принципите на здравословното добавя още по-голяма стойност и за мен е щастие да ги споделям с хората, а тях да вдъхновявам да правят хубава храна за себе си и семействата си.

Ако живееше на Запад, какво щеше да е по-различно?

Щях да съм малко по-спокойна в това, което правя. Тук на новите неща им трябва повече време, опитвам да балансирам идеите с хода на времето. Може би щях да се радвам и на повече креативни възможности, но пък е вълнуващо да виждаш как се променят нещата и си част от това.

Кои са блогърите, които лично ти следиш?

Не мисля, че всичките са блогъри, но all time вдъхновенията ми са Sara Britton, Kelsey Boyte, Maria Popova, Beth Kirby, Claire Ragozzino, Elizabeth Gilbert, Aran Goyoaga, Garance Dore, Laila Gohar, Karen Mordechai, Mimi Thorisson, Nora Eisermann & Laura Muthesius.


Трудно ли ти е понякога да намериш достатъчно мотивация, за да продължиш?

Всекидневно, даже последните месеци по няколко пъти на ден. Това е част от нещата, после се поизтупваш, радваш се на това, което си постигнал сам толкова време, и се връщаш към центъра – желанието да създаваш.

Какво ти се иска да беше различно?

Нищо. Всичко е такова, каквото трябва да бъде в момента, и се движи естествено. Добре де, може би единственото е толерантност. Много ме отблъскват крайностите в мисленето и възприятията, струват ми се опасни.

Вярваш ли, че качествените блогове променят средата, в която живеем, по някакъв начин?

Много са необходими. В момент като този доверието към установени институции е разхлабено, и то не само по отношение на храненето. Хората се самообразоват, правят житейски избори буквално онлайн и е много важно да споделяме идеите си, защото не знаем кой има същата тревога в съседния град или държава. Блоговете са нова медия за комуникация, чрез която много хора намират опора и правят важни стъпки в живота си. Вълнуващо е само да си помислиш, че можеш да си част от тази трансформация. Ето например днес прочетох една страхотна лична история за женския образ на тялото, която дълбоко резонира с мен. Това ме прави по-уверена да знам, че не само аз бистря тези въпроси, а и много, много други жени, и, споделяйки, сме много по-склонни да се развиваме. [[quote:1]] За какво не би писала никога?

Не бих се зарекла. По-скоро избягвам да пиша по повърхностни теми. Призлява ми от такива, а в областта на храненето вече е пълен хаос. Иска ми се хората по-отговорно да споделят съдържание, то да е смислено, проверено, с послание.

А винаги?

Винаги пиша за реалните неща. Струва ми се, че не се пише достатъчно за това. Виждаме страхотни снимки, перфектни обяди, усмихнати лица. Това е страхотно и вярвам, че е добре да влагаме позитивна енергия в нещата, но често избягваме да пишем за трудните моменти, което не е здравословно. Иска ми се да говорим по-открито колко е трудно да намалиш захарта, да спрем кафето, да възприемем собствените си тела, каквито са. Това са естествени неща, които всички изживяваме. Честно, реално, с обич. Тогава си мисля, че идва истинската промяна и радост.