Има нещо прекрасно в това, че Марсел Пруст пръв използва понятието "неволни спомени" в романа си "По следите на изгубеното време". Тези спомени са онзи момент от деня, в който имаме внезапна неканена среща с миналото, предизвикана от вкуса на парче бисквитка, потопена в чая например. Вкусове, аромати, движения, гледки – всички познаваме неволните спомени, които според Пруст съдържат "есенцията на миналото". Сетивност за времето, и то извън волята ни.
До този момент познаваме Пруст най-вече от една по-известна негова снимка, на която се вижда порасналото болнаво момче, бледо, с тежък поглед, леко наклонена глава. Виждаме модерната за фотографията от онова време замислена поза, характерна за интелектуалците – леко полегнало тяло и глава, облегната на пръсти, ограждащи брадичката и лицето.
Всичко това се промени преди няколко дни, когато на бял свят излезе единственото досега открито архивно видео от 1904 г., на което Марсел Пруст се появява за три секунди. Така хората, които го видяха в новините, имаха внезапна среща с миналото, неволен спомен от едно време и човек, вълнение, което и най-добре композираната снимка не може да предизвика.
Марсел Пруст слиза по стълбите на кортежа на сватба, на която, знаем, е поканен много трудно – тази на дъщерята на графиня Елизабет Грефюл. Графинята е изиграла голяма роля в живота му, бил е пристрастен към нея, а приятелите му с огромни усилия намирали начин той да присъства на събитията, на които е и тя. Графинята е прототипът на образа на херцогиня дьо Германт в "По следите на изгубеното време". Елизабет Грефюл, внучка на Монтескьо, била абсолютната доминанта в светския живот на Париж, жена не просто неземно богата, а и такава, която успяла да поддържа положението и бляскавата легенда за себе си в продължение на половин столетие. [[more]] В този 3-секунден портрет Пруст, за когото знаем, че е бил чувствителен отшелник, аутсайдер в парижкото общество, хомосексуалист с репутация на сноб и литературен дилетант, е облечен в светлосив перлен костюм и бомбе и изглежда дори весел. Обстановката е царствена, гостите се движат бавно, виждат се не само булката, но и майка й и баща й. На 35-ата секунда от видеото по стълбите на църквата "Света Магдалена", забързан и непридружен, минава и той.
Откритието е направено от канадския професор Жан-Пиер Сироа-Траан, който е разглеждал архиви, дарени на Канадския филмов архив от френско аристократично семейство. Филмите от началото на ХХ век са запечатали много ретро партита, приеми на принцове и принцеси, пищни вечери със стотици гости, луксозни къщи. На един от записите професорът вижда младия буржоа, който му изглежда странно познат, а на етикета на записа пише "Сватбата на Грефюл" – загадка, не особено трудна за разгадаване.
