Помня първите стендъп (stand up comedy) вечери в София преди 7-8 години. Само веднъж се добрах до тях, но се гордеех, че ги има. Те бяха под формата на отворен микрофон (open mic) и много малко хора се престрашаваха да участват.
След това свенливо започваха да се оформят имена, крюта, войни между крютата и тематични събития. През последните години се работи много в тази посока и вече има специализирани стендъп сцени, правят се големи събития и тематични шоута, отделни барове и сцени посвещават всяка седмица по една вечер от програмата си на стендъп комедията, а много, много хора се смеят.
В предпоследния си сезон South Park разви теорията, че жените не могат да правят комедия. Имаше образ на матриархат, при който мъжете бяха роби, използвани единствено за осеменяване и шеги, защото във всичко друго жените са по-добри или поне могат да се справят и сами. Обаче не са забавни, не са смешни. Тази теза всеки път бива безкомпромисно оборена по време на новите, но вече традиционни стендъп вечери само за жени. Случват се в края на всеки месец в различни заведения в София, организират ги от Inside joke, а водеща обикновено е Моника Найденова.
Как започнaхте с женския стендъп?
Дими Деянски започна да организира формата оупън майк (open mic) за жени. Форматът оупън майк е ясен. Всеки може да се включи в него, като разполага с определени минути, накрая хората гласуват и победителят получава нещо за награда. Една вечер за първи път имаше повече жени отколкото мъже. Всички бяхме изненадани и започнахме да си говорим да направим нещо, защото реално проблемът пред много от момичетата, които участват, е, че се притесняват. Ако е само за жени, това го прави по-малко страшно.
По-скоро сме социализирани така, по-често ни се повтаря "Хей, стой си вкъщи" и ни е по-трудно.
Това значи ли, че мъжете са по-голяма конкуренция от другите жени?
Не, не бих казала. Има страшно забавни момичета, въпросът е, че оупънмайкърите са хора, които се пускат за първи път, те сега откриват стендъпа като нещо, което им се прави. В момента, в който се пуснеш и вече си пред публика, ти пляскат или не, а ти знаеш, че ще те сравнят с други, които имат много или никакъв опит, все тая. Знаеш, че накрая ще гласуват и може да спечелиш, може да загубиш, съответно е страшно.
Аз по принцип работя с тийнейджъри и съм забелязала, че при момичетата като цяло го има този проблем, притесняват се да пробват нещо ново. Мъжете са по-склонни да пробват нещо, което е абсолютно ново и в което не се чувстват комфортно. По-скоро сме социализирани така, по-често ни се повтаря "Хей, стой си вкъщи" и ни е по-трудно. Поне това съм забелязала с момичетата, с които работя. Не са по-глупави или по-неможещи, но си казват "по-скоро не".
Имаше години, през които само мъже се качваха на стендъп сцените...
Да, имаше такива години, но когато аз започнах, още едно момиче правеше стендъп, после се завъртяха и много други жени.
Кога беше първият опън майк само за жени?
Мисля, че октомври месец. Само жени. Организира го Дими, той му беше водещ - да разбъзика публиката, да вика участниците и т.н. Беше суперготино, спечели го Кристина Домозетова. Аз бях там. Второто издание пак го води Дими, спечелих го аз. Третото и четвъртото също ги води той и от тази година януари месец започнах да водя аз. Той беше предложил преди това, но аз не се чувствах готова.
Първия път беше ли с пеньоар?
И първия път бях с пеньоар, но беше друг пеньоар. Искам атмосферата да е по-друга, да кара повече хора да се чувстват добре да излязат. Също така ми харесва да съм с пеньоар. В началото идеята ми беше, че като хостваш нещо, е добре да се чувстваш максимално комфортно, все едно си си вкъщи. Може би начинът, по който се обличам, като правя стендъп, е нещото, което ме предразполага да се чувствам по-добре. Повечето мъже комици нямат такова оръжие. Те са "тениска & дънки", това е. Нямат нещо, което да ги кара да се чувстват по някакъв определен начин.
Първия път публиката беше "Ехо, покажи си циците", никой не ме слушаше какво говоря. Аз си помислих, че няма място за жени в стендъпа...
Колко жени досега са минали през отворения микрофон? Някои се повтарят.
Около 20 според мен. Някои се повтарят, някои идват за по веднъж или два пъти.
Първият стендъп, на който си отишла като публика?
Първият, на който отидох като публика, беше на Джими Кар, преди две години в Зала 1. Той ми е любимият комик, наистина любимият. Защото аз бях в Англия и като цяло много харесвам английската култура. Като заминах там, не знаех толкова добър английски и често не разбирах шегите, но започнах да гледам стендъп. Те имат един британски формат, наречен panel shows. Много комици, които обсъждат една тема в панел. Забавни са. Малко от шегите са написани преди това, повечето са импровизации и е много интересно. Започнах да гледам Джими Кар, той е гениален, казва много умни неща и също така се справя много добре с хората в публиката, които му викат нещо. Tе се наричат хеклъри. Той просто ги посича с думи.
Има дума за хората, които подвикват?
Да, хеклърс (hecklers).
Първият път, когато участва в стендъп?
Беше в един комедиен клуб, обаче останах с много горчив вкус в устата, тъй като се държаха по много неприятен начин. Публиката беше "Ехо, покажи си циците", никой не ме слушаше какво говоря. Аз си помислих, че или няма място за жени в стендъпа, или това просто е ужасно място, където никога повече няма да се върна. После участвах на друг, в един бар, там направих почти същите шеги като първия път, които не бяха много добри (в началото въобще не бях добра), но пък хората, които правиха стендъп, ме приеха много повече и ме подкрепиха. Като започна сега да пиша битове, имам вече свой собствен стил.
Да пишеш какво?
Битовете са шеги. Такава e терминологията. Всяка една шега като единица се нарича бит (bit). Целият ти сценарий се нарича сетлист. Сетлистът има битове в него и всеки бит е отделна шега. Аз като седна да си ги пиша, им слагам заглавие и накрая в сетлиста пиша заглавията: 1. тази шега, 2. тази шега, 3... Понякога си пиша сегуей (segue) - това е, когато две шеги са много различни и трябва да кажеш нещо, което да ги обедини. В началото нямах никаква идея,
че има структура на шегите. Това са си малко "нърди" неща, но генерално човек трябва да има някакъв сетъп (setup), нещото, което казваш, и някакъв пънч лайн (punch line)...
Цяла терминология си е това наистина. А имаш ли любими теми?
Имам много шеги за баба ми, за двете ми баби, те са много различни. Имам цели сетлистове, които са само за баба ми - "Баба ми на море", "Баба ми гледа сериали", такива неща, в които хората могат да се припознаят. Все пак всички имат баби, хората си казват: "И моята баба би имала този навик".
Другите ти любими теми за шеги?
Те се виждат, когато дойде човек на оупън майк. По принцип имам много шеги за алкохол и за пиене. Но не в стил "хо-хо, ние сме се напили", а по-скоро "хей, нормално е жени да пият, ние обичаме да правим и това". Може би това, което цял живот ми липсва на българската комедийна сцена, е, че единствените женски персонажи са на тъпата чалга певица. Няма женска гледна точка по отношение на други неща, гледани обикновено като зона на мъжете. Много са ми смешни такива шеги.
Баба ти идвала ли е на стендъп да те види и чуе?
Още не е идвала, но много искам да дойде някой път. Тя няма да се смее. Представям си я: "Не е така, Мони" или "Как може така да ни разнасяш?". Но майка ми е идвала, два пъти. Веднъж беше много в началото, където просто разказах една история. Дойде после преди няколко седмици, темата на шоуто беше "Алкохол". Тя не пие, не харесва това, че аз пия, обаче се смя. Аз я гледах през цялото време. Имах обаче една шега, в която трябваше да кажа "к*р", за да бъда смешна. Имам клипче как леля ми ме снима, докато аз правя стендъп, казвам думата, чувам майка ми как се вайка и леля ми започва да снима майка ми. Казвам втори път думата и майка ми се съвзема малко и спира видеото. Но после не ми каза нищо, мисля, че го прие. Не очакваше, че ще й хареса, но някои шеги прие за смешни и ги хареса. Пита ме дали всичко е истина.
Имам и шега за мъжките размери. Там момичетата се смеят, защото им е забавно, момчетата се смеят, защото им е неудобно.
Аз също питам. Всичко ли е истина?
Повечето неща са истина. Аз нямам толкова шокиращи неща. Всичките шеги за баба ми са абсолютна истина, тя е правила всички тези неща. Или едната, или другата ми баба, но в моята комедия те са един и същи образ.
Трудно ли е да се пречупиш да говориш за теми, приемани за неудобни, като целулит например?
За целулит нямам, но има за това как губя неща в сутиена си. Да имаш големи гърди, е нещо уж много хубаво. Глорифицирано е в културата ни, има момичета, които си слагат изкуствени и т.н., и аз им казвам: "Чакайте, сега ще ви кажа каква е реалността на това". Говоря много за проблеми с тялото, защото много малко жени в България съм чувала да го правят, а никоя не се харесва напълно. Много малко хора се шегуват с това. Има неща, за които мъжете не знаят, и това разделя публиката - мацките се счупват от смях, а пичовете се чудят дали могат да се смеят, ще се обидя ли. Имам и шега за мъжките размери. Там момичетата се смеят, защото им е забавно, момчетата се смеят, защото им е неудобно.
За теб кое е неудобно?
Не мисля, че имам неудобни теми - имам шега за изнасилване, за това как някой умира, за аборт. Не са много такива шеги, но мисля, че можеш да си ги позволиш. Шеги със смърт съм чувала и преди, но с аборт - никога. Никой не го е споменавал дори, аз не съм чувала тази дума, докато не станах на 18. Преди са ме питали дали не ме притеснява това, че някой, който е правил аборт, може да се засегне от тази шега. Аз мисля, че това е много полезен начин да се справиш с някаква драма - като се посмееш над нея. Никога не съм била в такава позиция, но съм се притеснявала, че може да ми се наложи. Всяка жена се е притеснявала. Ти можеш да вземеш едно от две решения - и двете са страшни, и при двете можеш да иронизираш.
Преди са ме питали дали не ме притеснява това, че някой, който е правил аборт, може да се засегне от тази шега. Аз мисля, че това е много полезен начин да се справиш с някаква драма - като се посмееш над нея.
За какво помага стендъп опитът в живота?
Когато си говориш с някого, фийдбекът не е толкова искрен, колкото на публиката, защото вие знаете - и ти, и публиката - че си там, за да те съдят. Приятел няма да ти каже никога: "О, спри да ми говориш за бившето си гадже". Като започнах да правя стендъпи, започнах да усещам моментите, в които на хората им писва да говоря за дадена тема или нещо не им харесва. Тези малки моменти ми помагат в общуването. Също така със сигурност се чувствам по-сигурна, когато говоря пред хора или с някого, от когото иначе бих се притеснявала. От друга страна, аз като започнах, вече с години се занимавах с дебати, така че съм говорила пред цели зали, пълни с хора. Но тук изведнъж бях "Аха, ето значи как работи това с публиката", защото като дебатираш, нямаш този фийдбек. Там има съдии, те записват, после се събират и решават.
Има ли бъдеще женският стендъп?
Има бъдеще, защото съществува една много голяма дупка между образите в българската поп култура, в съзнанието ни, във възприятията ни за жените и за нещата, които реално се търсят от жените. Жени в "емпауърд" вариант в момента се търсят като някаква форма на забавление просто защото жените започват да имат пари, които не им пука да харчат за разни неща. Започват да излизат вечер, да пият и подобни неща, което дълги години в България не е било прието. Това се случва от много време, но сега навлиза в стендъпа. Много често ми се е случвало след шоу да дойдат при мен и да ми кажат "Това супер много ми хареса, аз имам проблем с това." Като с една шега например: "Моят баща ме учеше да пия, защото се притесняваше да не ме напие някой и да ми направи нещо. И сега ми е много скъпо да пия."
