Изкуство

"Надарена"

Вълнуващ, искрен и дълбок филм

"Надарена"

Още в началото на юни на голям екран трябваше да излезе "Надарена" на Марк Уеб (Spiderman с Андрю Гарфийлд и независимия култ 500 Days of Summer), оценен със 7.7(!) в IMDb и с премиера в средата на април. Българските разпространители обаче (в случая "Александра") са известни с абсолютната си недалновидност и липса на добър вкус, задълбочени познания, нюх и професионална прозорливост... Нишата я запълниха (с чудесен превод) торентите. [[quote:0]]Франк Адлър (Крис Евънс) е привлекателен висок леко занемарен самотник около 30-те, работещ в сервиз в Маями (но има висококачествено образование и академична кариера, които се опитва да забрави). След самоубийството на психически лабилната си сестра, математически гений, той се грижи за племенницата си Мери (Маккена Грейс, откритие), чаровна, дребна, палава и дяволито язвителна, надарена с уменията на майка си (дори ги надминава), а компания им прави... рижавият дебел и мързелив едноок котарак Фред.

Франк не пришпорва Мери, гледат филми, хапват пред телевизора, той се отпуска през уикенда, като прехвърля отговорността за детето на съседката Робърта Тейлър (Октавия Спенсър, идеална за ролята), тантуреста помъдряла пряма афроамериканка с ясен трезв мироглед.

Учителката Бони Стивънсън (Джени Слейт, стенд-ъп комик, запомнете това име), къдрава, обикновена, но дружелюбна усърдна млада жена с принципи, открива заложбите на Мери (в математиката, разбира се) и проблемите започват. Чиновници и директори препоръчват скъпо училище за напреднали и много талантливи, а от миналото се материализира бабата Евелин Адлър (Линдзи Дънкан), суха жилава красива старица, свръхамбициозна, властна и богата британка. [[more]]Стига се до дело за попечителство, в което Франк е в губеща позиция, а интимната му връзка с Бони и показанията на Робърта не му помагат кой знае колко. Борбата е колкото за съдбата на детето, толкова и за власт, а водещи са вината и обичта.

Филмът (отдаващ почит на "Добрият Уил Хънтинг" и "Доказателството") успява да е вълнуващ, искрен и дълбок, а не тезисен благодарение на фокусирането си върху емоциите и характерите. Геният може да разцъфне и в изолация, но когато сам я избере и науката му е достатъчна като удоволствие и радост. Иначе нормалността, общуването, социалните контакти, допирът до близки и приятели и любовта са много по-плодотворни, създават среда, пълна с усещане за лекота и щастие. Защото и геният е преди всичко човек.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.