Изкуство

Нашите филми на 2017-а

Кратка ретроспекция

Нашите филми на 2017-а

С поглед, отправен към изминалата година, днес направихме кратка ретроспекция на филмите, които ни донесе тя и които имахме удоволствието и възможността да гледаме. Разбира се, те са много повече от тук изложените заглавия, ограничили сме се до тези, които оставиха най-ярка следа в нас.

Левена Лазарова: Аз традиционно гледам екшъни, фантастика и фентъзи. Тази година очаквах с огромно нетърпение новия Blade Runner хем с трепет, хем с ужас дали няма да ме разочарова. Въпреки огромните очаквания и невъзможно добрия си предшественик, Blade Runner на режисьора Денис Вилньов и оператора Роджър Дикинс е успял в главното – да бъде верен на оригинала, без да има претенцията да го надмине. Това спасява нещата впрочем.

Почтителност към оригинала, особено във визуално отношение, в комбинация с философски размисъл от същия калибър и пак толкова дълбока емоционалност – това е формулата на новия Blade Runner. В същото време не мога да отрека, че филмът на Вилньов не добавя нищо съществено към въпросите, поставени от шедьовъра на Ридли Скот от 1982 г.

Новият Star Wars обаче далеч не ме плени толкова. След загубата на Люк Скайуокър и предизвестената последна поява на покойната Кари Фишър като Принцеса Лея, въпросът е – на кого ни оставяте? Новите герои са толкова лишени от харизма, колкото предишните бяха омагьосващи. Разбира се, ще гледам и следващите епизоди, но все си мисля, че някои неща просто трябва да си останат в миналото. Особено когато не можем да ги направим по-добри.

За сметка на това новият филм от поредицата за Отмъстителите на Марвъл – „Тор: Рагнарок“ – е страхотен. От първите минути със зрелищната откриваща битка под звуците на Immigrant Song на Led Zeppelin до финала почти нямаше момент, в който да не съм се забавлявала. Въображение, чувство за хумор, изненадващи обрати, които винаги са добре дошли особено в комиксовите вселени, където всички герои са отдавна кодирани – това са най-силните качества на този филм.

Елица Павлович: Толкова много женски филми! Дали защото сетивата ми са отворени повече към женските гласове и съдби


в синхрон със случващото се по света или просто моята селекция, когато ходя на кино, е такава, но 2017-а беше пълна с прекрасни филми за жени на всякаква възраст, които ме вдъхновяваха, разсмиваха, натъжаваха и направиха годината ми по-смислена.

Момичетата в началото на път. „Graduation“ – румънска история, покъртителна и мъдра, в центъра на която е момиче в последния клас на гимназията, което трябва да замине да учи в Лондон и така да сбъдне мечтите на цялото семейство. Какви са неговите мечти, няма значение. Нима не отнемаме на децата си правото на избор в сянката на голямото им спасение „на Запад“. „Окча“ – филм за странната, но огромна любов между корейско момиченце и неговия домашен любимец, в дадения случай миловидно мутирало прасе. Детската любов и сила ще спасят света – това е основното послание на филма. „Франц“ на Франсоа Озон, режисьор с тънък усет към женската душа. Историята на Франц, когото така и не виждаме, разказана през очите на надживялата го годеница, съвсем млада жена, която с изключителна интуиция и решителност помага на родителите на убития си годеник да продължат живота си спокойно. „Непознатото момиче“ на братята Дарден – историята на млада лекарка, която променя света само защото не й е все едно и защото предпочита да запази чувството си за обикновено човешко съпричастие и утеха като районен лекар пред големите пари на огромните болници.

Силните момичета. „Лудетини“ – две приятелки, лудички, цветни, кикотещи се, наистина са избягали от лудницата, но през повечето време приличат на нас и приятелките ни в най-лудите ни пътешествия. Чуден слънчев филм! „Жените на 20 век“ – Анет Бенинг, родена за такива роли, като силна жена с панталон и задължителната цигара в уста, която е опора за всички наоколо, най-вече за мъжете, и отглежда сина си сама, по най-добрия начин – с мъдрост и смях. Франсис Макдорманд в „Три билборда извън града“ като Милдред, огорчена и решителна майка на жестоко убито момиче, отчаяна, ранима и очарователна по някакъв свой начин, абсолютен лидер сред странните типажи в този филм, до един прекрасно изиграни. Много подобната на нея героиня в „Следи“ на Агнешка Холанд, налудничава и посветена на каузата си жена, чийто остър ум и адекватни въпроси стряскат мъжете в малкото градче и която също се принуждава да поеме нещата в свои ръце. „Джаки“ с Натали Портман в главната роля, разкриващ основополагащата роля на вдовицата в създаването на легендата за президента Кенеди.

Влюбените момичета. Любовта, без която не можем – не обезателно голямата настояща любов, а тази, която помним завинаги и която оцветява живота. Като в „Завръщане в Монтаук“, прекрасният филм на Фолкер Шльондорф за любовта на две жени към един писател, който обича само книгите си, но успява да вдъхнови своите любими да живеят пълноценно и да вървят напред не с него, а до него. „Слугинята“ – за любовта на една жена към друга жена в напълно мъжки свят, страхотно красив филм, дори в своята жестокост и екзотика. „Париж може да почака“ с красивата Даян Лейн, която открива, че и във втората


половина на живота си може да следва сърцето си безразсъдно и да се наслаждава на мига, без да мисли за бъдещето.

Момичетата, които остаряват като катедрали. Айрис, разбира се, модна икона от 70 години насам, жена с изключително лично присъствие и стил, която е разпознаваема със своята къса коса, огромни гердани и кръгли очила почти колкото английската кралица. „Баба“ с великолепната Лили Томлин, която играе бабата, за която всяка от нас си мечтае – независима, изобретателна и смела, готова да защити и най-безумното ни решение, а ако се наложи, дори да набие някого. И разбира се, Джейн Фонда в „Нашите души през нощта“ с Робърт Редфорд в красива история за късната любов.

Боян Атанасов: „Три билборда извън града“ – Мартин Макдона с най-доброто от Великобритания, Ирландия и САЩ. Луда история за похищение, изнасилване, убийство (които не виждаме), страдаща майка, добър шериф, глуповат и зъл (до един момент) помощник и (евентуално) възмездие с неочакван край.

„Формата на водата“ на Дел Торо (не Бенисио) разказва за любов между няма жена и амфибия (бог?) от Амазонка в секретна база в разгара на студената война. Фанатици, руснаци и велики Ричард Дженкинс, Майкъл Шанън и Октавия Спенсър. На висотата на „Лабиринтът на фавна“.

„За тялото и душата – унгарският филм за любов между инвалид и аутистка в кланица. Не се познават, но сънуват едно и също!

 „Тайната на Коко“ – анимацията на годината със сигурен „Оскар“. Лудо препускане на малко мексиканче между тоя и оня свят в търсене на дядо си, представено като мюзикъл!

„Loving Vincent“ – филм, заснет с актьори, а после оцветен от 100 художници, за последните дни на Ван Гог. Убит ли е бил или се е самоубил?