Кинцуги е стара японска техника, с която се слепват счупените парчета на един съд, а после мястото се поръсва със златен прах. Така в крайна сметка се получава нов съд – различен, неповторим и носещ своя собствена красота. Японците вярват, че съдът е по-силен и стойностен, когато носи своите позлатени белези.
Ако помислите над техниката и я възприемете като метафора на живота, ще разберете какво е философията кинцуги. Тя вълнува все повече хора по света подобно на хюга – датският начин да си щастлив и спокоен сред възглавници, свещи и топли напитки. Двете неща не се изключват едно друго, все става дума за намирането на баланса.
При кинцуги трудностите не ни повалят, а ни дават шанс да бъдем различни, да слепим парчетата от провалите, разочарованията и несгодите си и да се оформим като един своеобразен съд, в който ясно се вижда къде са били местата на счупване. Кинцуги учи на това как да приемаме собствените си несъвършенства и да ставаме все по-силни.
В сърцето на кинцуги лепилото и златният прах са прошката, това да приемаш и да обичаш сам себе си.
Тази философия ни позволява да виждаме напредъка си и да не забравяме. Като една карта на сърцето показва уроците и разкрива истината. Учи, че и най-голямата болка може да бъде преодоляна. Когато променим мисленето си по отношение на миналото, можем да извадим наяве следваща по-рафинирана версия на себе си. В сърцето на кинцуги лепилото и златният прах са прошката, това да приемаш и да обичаш сам себе си. Няма как да простиш на друг, ако първо не си се научил да прощаваш на себе си. Няма как да си добър с другите, ако не си добър със себе си.
Уникалният ни опит, нашите пукнатини ни правят красиви. Най-големите болки и страхове са ни променили завинаги. От нас зависи да ги приемем и да ги поръсим със „златен прах”, за да се превърнем в други хора. Зависи само от нас – от нашето отворено съзнание и чисто сърце.
Кинцуги може да махне голям товар от плещите на съвременния човек, който постоянно се мята между крайностите и идеята за „сега или никога”, за „всичко или нищо”... Тази философия ни дава една безценна свобода – истинското разбиране, че никой не е съвършен. От нас се иска „само” да променим мисленето си.
