Любов и други бедствия

Няколко неща, от които трябва да се откажете в името на вътрешния си мир

Не можем винаги да обвиняваме миналото за неуспехите и провалите си. Пуснете го да си върви.

Няколко неща, от които трябва да се откажете в името на вътрешния си мир

Всеки човек, когото познавам, има трудности и се изправя пред нови постоянно. Търсенето на вътрешния мир е дълъг процес, а началото му може да бъде поставено не като се добавят нови и нови неща, а като се откажем от стари. [[more]]Спрете да буксувате в миналото. Всъщност миналото е фактор само ако си си научил уроците и ги впрегнеш в бъдещето. Иначе е само възпиращ фактор. Там няма нищо освен действия, които не могат да бъдат променени. Спрете да се самоанализирате, да се самосъжалявате и не използвайте този зациклил мисловен процес като извинение да не гледате напред и да не предприемате действия. Няма нищо по-жалко от човек, който не може да продължи напред! Не можем винаги да обвиняваме миналото за неуспехите и провалите си. Пуснете го да си върви.

Отървете се от мисленето, че някой ви дължи нещо. Вселената/Бог/Силата не ни дължат нищо. Това е доста трудно за приемане, но за мен е истина – на тази планета досега са живели 107 милиарда души. Поради каква причина някаква висша сила би се ангажирала с това да изпълнява списъка с желанията ни, след като ни е дала най-важното – живот? Да си вярващ например, не означава да изискваш Бог да сбъдва мечтите ти, а точно обратното – да оставиш и да се довериш, че си воден по най-правилния начин.

Спрете да измервате успеха си в пари. Има хора, които са опиянени от това колко пари печелят. Аз определено предпочитам да имам пари пред това да нямам, но за мен те не са решаващи, за да тегля чертата по отношение на успех или неуспех. Тук наистина важи старата максима, че никой не е отнесъл нищо материално в гроба. Моите ценности са на съвсем друго място и колкото по-бързо човек си даде сметка за своите, толкова по-добре.

Прекъснете зависимостта си от мнението на хората. Според мен никой не е готов да ми даде живота си и да ми каже „Живей го ти, че моят е по-хубав”. Всеки има своя живот, даден му като една книга, която да си пише както намери за добре и без да вреди на другите. Макар и късно, все пак аз приех факта, че не съм на този свят, за да


изпълнявам мнението на когото и да е как трябва да живея. А оттам разстоянието до скъсването със зависимостта от мнението на другите е малко.

Отхвърлете илюзията, че животът може да се живее без болка. Болката – и физическата, и душевната, е част от нашата природа. Тя е нужна, за да оценяваме какво имаме, към какво се стремим. Болката е само за живите и докато има шанс да се преборва, тя ни напомня, че не бива да се отказваме. Илюзия е да мислим, че докато сме живи, можем да достигнем до място в душите и телата си, в което да не боли. Не е това щастието, нито душевният мир.

Спрете с лошите новини. Това човек да не знае всички ужасни новини от всички краища на света и да иска да вечеря спокойно, не е егоизъм, а чувство за самосъхранение. Не се чувствайте виновни. Вместо да се побърквате по негативното и по усещането, че нищо няма смисъл и че светът отива по дяволите, опитайте да намерите свой начин да допринесете към някаква позитивна промяна за нещо, в което вярвате. Филтрирайте източниците на новини до 2-3 доверени сайта и ги пуснете в нюзфийда си. Това е достатъчно, за да сте адекватно информирани. 

Откажете се да се съветвате с този и онзи. Преди постоянно търсех съвети; разбира се, това е ласкателно за егото на съветващия, така че ги получавах в изобилие от много хора. Разбрах, че страшно много хора имат много ясна идея как аз да живея моя живот и какво трябва да правя.

Много грешки съм допускала заради чужди съвети, но в крайна сметка заглуших този шум и реших да се водя от примери, а не от съвети. И за възрастните, не само за децата, е много по-ефикасно да се променят, водени от позитивни примери. Намерете един-двама души в този свят, които действително имат позитивно влияние в живота ви, разсъждавайте върху това и се учете от тях.