Повечето мъже, с които се случи да подхвана темата за оперното изкуство, обикновено бързо излизат от разговора, тъй като се чувстват неловко в тези води. В най-добрия случай ще се похвалят с присъствие в сградата на Софийската опера и балет по повод някой юбилей, светско или бизнес събитие, за което са отличени с официална покана. Опитите на най-амбициозните от тях са стигали до концерт на Пласидо Доминго с още няколко хиляди зрители, строени по трибуните в "уюта" на "Арена Армеец". И в двата случая усилията са си заслужавали заради наградата, че господинът е видян там редом с други социално значими фигури, или просто защото е успял да документира културното си и духовно извисяване със селфи с хаштаг #наоперасме!
Операта очевидно се разглежда като нещо далечно. Не е модерна някак или пък е твърде неразбираема и префърцунена за повечето съвременни мъже. Една "елитарна кучка", ако мога да цитирам един от тях, докато говори за жените, които се прехласват по ариите.
В опит да разнищя страха на българския мачо от това иначе толкова красиво изкуство, се срещам с Найо Тицин, известен с дългогодишната си журналистическа дейност, документалните музикални филми и филмовия фестивал Master of Art, които създава. Като добавим и факта, че е съпруг на известната оперна прима Александрина Пендачанска, моят събеседник разполага с достатъчно впечатления за това, което се случва в оперните салони по света и предполагам, в главата на един мъж, докато гледа Тоска да ридае. [[quote:0]]"Страхът от допира с операта в случая е страх от разкриването на емоции, от показ на чувства, защото един Мъж не е прието някак да е сензитивен, а оперното изкуство обикновено влиза много директно в сърцето. Това да покажеш, че нещо такова те е докоснало, плаши повечето мъже. Те оставят операта за жените, за лигльовците, защото на "готините" не им се случва да покажат емоция.", казва Найо.
Интересът към изкуството като цяло се разглежда като нещо, което не се свързва с имиджа на силния мъж. Парадоксът е, че цялата машина, която работи, за да се случва операта през вековете, се задвижва предимно от мъже. И то силни мъже - композитори, диригенти, сценични работници, а в близкото минало и изцяло мъжки оркестри.
Навремето освен основен начин за забавление на масите операта е била и силна медия. В светлините на прожекторите са поставяни важни социални въпроси. Голяма част от идеите на Просвещението всъщност минават през историите, разглеждани там. Това е карало хората да се замислят. Много от тези идеи са актуални и днес. В "Тоска" например е поставен казусът за злоупотребата с власт на мъже върху жени. Една силно чувствителна тема именно днес.
Тъй като разглежда проблеми, които са актуални и за съвременния човек, оперното изкуство би следвало да възбуди интереса и на мъжа на нашето време. Дори да оставим сюжета настрана, самата музика, излязла от душата на композитора и изпълнена виртуозно в една среда с перфектна акустика и дух, сама по себе си е достатъчно основание да трептиш от възторг в залата.
Дали обаче трудът и талантът на всички хора, които стоят зад една добре поставена опера, биха били достатъчна причина за интерес към това изкуство?
"Ако човек изпитва духовната потребност да отиде на опера или на концерт, да прочете книга или да види изложба, то това се случва естествено. Желанието за духовно издигане и личностно усъвършенстване стоят зад тази мотивация. Това те прави сетивен и те кара да мислиш! Оттук идва и другата причина, поради която повечето хора стоят далеч от изкуството, заклеймявайки го като неразбираемо, много сложно, далечно, елитарно. Защото, за да мислиш, се изискват усилия.", казва Найо.
Книги, филми и постановки са отхвърляни лесно, защото са твърде "тежки".
"Не му се мисли на съвременния човек. Търси се по-лесният, по-повърхностен начин на живот. Бързият достъп до всякакъв вид информация в мрежата прави мозъка му мързелив. Не се старае да запомня нищо, защото всичко е само на клик разстояние. Впоследствие се губят много от връзките в мозъка, той закърнява и човекът става ленив. Оттам и всяко нещо, което следва да го накара да мисли, го вади от комфорта му и бързо бива отхвърлено. Липсата на здрави мисловни връзки и невъзможността да комбинира информацията, която е в мозъка, води до нисък интелект и деградация на хората генерално.", споделя Найо Тицин. [[quote:1]]Факт е, че днес все по-рядко водим смислени, интелектуални разговори. Не присъстват ценностни спорове, които да провокират мисълта. Място за забавление трябва да има, разбира се. Операта също може да е форма на забавление, макар и малко традиционна със своята романтична динамика, присъща на отминалите времена. Но може би е добре да забавим малко темпото, да бъдем по-галантни и да опитаме друг тип общуване, ухажване и начин на мислене, ако щете. Бягство като това би ни доставило само положителни емоции. И без да пускаме сълза, можем просто да си признаем, че е било хубаво.
Как обаче да "разберем" операта? Как да "влезем" там?
В един музей, на изложба или в киното, това, което виждаме, или ни докосва и провокира, или не. За първото влизане в операта, смятам, е препоръчителна известна подготовка. Едно бързо прослушване на известни арии от различни заглавия, изпяти от Мария Калас например, могат да ни ориентират за това коя от тях ни харесва повече или по-малко. Сюжетите и историите на всички опери се намират в Уикипедия. След като си набележим фаворити, следим програмата на Софийската опера и балет или още по-добре - на някоя от известните опери по света. Така, когато сме в салона и се изпълнява познатата ни вече ария, няма как да не останем приятно разчувствани и доволни. В една красива зала с перфектна акустика, тържественост, пищни декори, чудесна сценография и актьорска игра, настанени в удобните седалки с червен плюш, усещаме истинския празник от това да се насладим на изпълнението на живо, там.
Това лично проучване е важно, защото рискувате първата ви стъпка към оперното изкуство да е и последна. Ако се озовете на някоя от оперите на Вагнер като първа и се окаже модернистична интерпретация на класическата творба, може да сте принудени да слушате извивки на немски от гърлата на подскачащи върху батут, опънат на сцената, мъже и жени във футуристични одежди. И това около три часа! За подобна смелост ще ви наградят с членство в "Клуба на вагнеристите", но вероятно ще е последният ви опит да намерите своето в оперното изкуство. Казвам го от опит. Започнете с "Травиата"!
Модернистично поставените класически постановки обикновено остават неразбрани както за консервативните почитатели на операта, така и за повечето начинаещи фенове. Интересно е обаче, след като си гледал традиционната версия, да видиш и друг поглед върху самата история. Съвременният прочит, без той да е безвкусен и самоцелен, е шанс за развитието на оперното изкуство и в бъдеще и една възможност да се поддържа любопитството на редовния зрител, дори да се провокира интересът и на младото поколение.
Дрескод опера! [[more]]Комфортно и "оперно" може да ви е вкъщи, ако разучавате това изкуство през YouTube или някой музикален канал за класическа музика. Под красивите кристални полилеи и мраморно стълбище в операта ще се разхождате с чаша шампанско, но в елегантен вид и с прилично поведение. Пера в косите, ветрила, кожени яки, перли и диаманти не са задължителни, смокинги - също. Но все пак, ако сте приели да сте там, редно е да проявите уважение към усилията на всички тези хора, към интелектуалния, емоционален и финансов ресурс, който е вложен в това, и да се облечете подходящо. Ако се замислим, не са много местата днес, които пазят стойността си с подобни правила. Спазването на етикета тук не е проява на снобизъм, а начин за естествено включване в този красив свят. Вечерта в операта трябва да е празник. Наистина!
В София можете да видите "Турандот" на Пучини на 12 януари 2018 г. "Травиата" на Верди е на 19 януари 2018 г., "Евгений Онегин" - на 24 януари 2018 г., а "Риголето" - на 26 и 27 ануари 2018 г. Останалите заглавия и дати можете да намерите в сайта на Софийската опера и балет тук.
Автор: Силвана Василева
