Неделен книжен клуб

Пет книги за свободата, които всеки трябва да прочете

140 години от Освобождението на България от турско робство

Пет книги за свободата, които всеки трябва да прочете

Кадър от филма „Възвишение”

Днес се навършват 140 години от Освобождението на България от турско робство. Не знам дали още се казва „турско робство” или само „Освобождението на България”. Съжалявам, ако не съм политкоректна – знам точно какво е определението за робство, знам, че не сме били буквално роби, но това е положението, засега езикът ми не се обръща на „окупация” или на „присъствие”.

3 март ще бъде почетен тържествено както винаги, така и трябва, но за мен лично тази дата не е точно празнична, а тиха и замислена. Мисля за хората, които са били толкова малки и все пак толкова велики, за да бъдат готови да умрат за свободата. Хора, които не са знаели какво е ток, полуграмотни и бедни като мишки, са милеели за доброто и справедливостта, за своите си хора и са имали идеали, които не виждам изобщо да са развити до днес. Все така „у нас свестните считат за луди” и все така свободата е ценност за малцина. И това, честно казано, ми разбива сърцето.

На този ден не гледам официални тържества, но винаги чета нещо. Библиотеката ми отдавна е в електронен четец и не мирише на дядовите книги, нито пък чувствам натиска от задължителната за изучаване литература и досадата, с която я приемах като ученичка. Великите заглавия и автори там са ясни на всички, минали сме ги и сме си получили оценките. Понякога се връщам и към тях.

Но извън тези списъци има и други, не по-малко ценни и отварящи очите, произведения. Подбрах само пет от тях – три документални разказа и два художествени романа. Ако не сте ги чели още, препоръчвам ви ги, а ако сте ги чели, препрочетете ги. Защото без идеалът на свободата да докосне всяко сърце, си оставаме роби. 


„Записки по българските въстания”, Захарий Стоянов

„В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да прочете до край този епос и още по-важно, ще се познае ли в него. Навярно има да се чуди колко примитивен, направо скотски е бил животът и трудът на тези деца и юноши по Балкана и из пасищата на Добруджа.” (Георги Данаилов)


Видрица”, поп Минчо Кънчев

„Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох „Видрица”, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие.”

(12 юлий 1894 г. Свещеник Минчо Кънчев с. Арабаджиево, Старозагорска околия)


Васил Левски (Дяконът)”, Захарий Стоянов

Първото издание от 1883 г. е отпечатано в Източнорумелийската печатница на Едуар Дионне. Заедно с това тя е първата българска биография на Апостола, първо докосване до истинския профил на големия български революционер и демократ Васил Левски. През очите на един жив участник в националноосвободителните борби, какъвто е Захарий Стоянов, е описан автентичният образ на Апостола, с неговите митарства и премеждия в поробеното ни отечество. Като романтичен герой той обикаля и буди съотечествениците си от робския унес, за да увисне безсмъртен на бесилото. Такъв е Васил Левски (Дяконът) на Захарий Стоянов. Такъв си остава в учебниците и в народната памет.


Калуня-каля”, Георги Божинов

Единственият роман на Георги Божинов, забравеният шедьовър за Априлското въстание „Калуня-каля, излиза през далечната 1988 г. Преди няколко години той беше преоткрит, а Георги Божинов пренареди челото на българската литература и се нареди сред най-големите български писатели. По надникване в народния етос и разломите му романът му е сравним единствено с „Железният светилник на Димитър Талев.


Възвишение” (Милен Русков)

Тази книга ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.