Иначе много си го обичаме. Лично аз отдавна съм му се обяснила в любов. Съкратената версия на това обяснение звучи така: "Ако не ми замирише на водорасли, значи не съм била на море...". От години обаче посрещаме ваканциите си там със смесица от удоволствие и отвращение и се питаме един друг "Докога?". Да, само там има начин да срещнеш толкова много прекрасни хора, с които иначе животът в големия град или още по-големият свят те е разделил. Да, само там децата ти биха могли без никакъв проблем да се впуснат в игра с децата на симпатичните хора от съседния чадър/караван/бар. Но въпреки цялата сантименталност, трябва да признаем грозната истина - нашето море става все по-негостоприемно за нас, все по-застроено, все по-скъпо. Ето шестте най-неприятни неща, извън презастрояването и вредата върху природата, които ми правят впечатление напоследък:
Отпадните води
Това е страшна тема, особено на юг, особено за хората с деца. Почне ли лятото, в разговорите ни бързо се промъкват слухове за стомашни вируси, разкази за деца, настанени в Бургаската болница, страхове и проклятия. Пропорционално нарастват и съобщенията в медиите за проверките на Министерство на здравеопазването, които отчитат липса на опасни микробиологични показатели. Градската легенда твърди, че измервания наистина се правят, но толкова далече от брега, че фекалните води, които се изливат в морето, остават извън обсега на проверката. Защо крият ли? Ами много просто – защото иначе трябва да закрият сезона... Публична тайна е, че наличните пречиствателни станции отдавна не могат да насмогнат на непрекъснато увеличаващите се хотели и туристи.
Миналата година големият плаж в Лозенец беше затворен, след като измерванията откриха високи нива на ешерихия коли във водата. В началото на тази година Министерството на околната среда и водите отпусна на община Царево 746 000 лв за изграждане на резервоар към пречиствателната станция в Лозенец. Сега, в началото на сезона, той още не е изграден, но пък замерванията засега показват чисти води.
Тоалетните
Като говорим за пусти плажове, идваме до втората ми любима тема – липсата на тоалетни. Не знам какво се случи със старите тоалетни по къмпингите, те поне едно време се даваха на концесия и едни добри хора ги държаха в прилично състояние. Сега всъщност тоалетни пак има, но а) те са химически и б) чистят ги веднъж седмично. Синът на моя приятелка, който живее във Франция, една седмица не можа да се възстанови от гледката на една такава тоалетна.
На "Веселия бар" на къмпинг "Китен" ни посъветваха да пробваме близката тоалетна с уверението, че тъй като е сряда, а чистенето е във вторник, има сериозен шанс тоалетната да може да се използва. Ами... само ще кажа, че не искам да знам как е изглеждала тази тоалетна в четвъртък.
Пътищата
Добре, наистина не мога да разбера – това са богати общини, толкова ли за 25 години не можаха да си поддържат/оправят малките пътчета. Тези именно пътчета, които ни водят до последните останали нормални плажове, до последните читави къмпинги, до последните убежища на илюзията, че това море още е наше. Новината от миналия сезон е новият път до с.о. Арапя, който обаче свършва в прахоляк и дупки в самото с.о. Последното означава "селищно образувание" и много прилича на раковото - безразборно и бързо струпване на сгради без план и инфраструктура на мястото на бившите къмпинги.
Паркингите
Това с пътищата ни води към друг един феномен. Пътуваш си например по пътя към Резово, виждаш табелата за Силистар и отбиваш. Бориш се с черния път около 500 м и попадаш пред табела, на която пише: "Частен имот, престой – 5 лв". Черен човек със златни гривни се приближава до колата и ти обяснява, че това е частен паркинг и, ако искаш да стигнеш до плажа, трябва да му платиш 5 лв. Ок, плащаш. После започваш да се чудиш – откъде накъде някой притежава имот в защитена местност, откъде накъде събира пари без касова бележка и прочие такива. Докато вървиш към плажа, чуваш от всички страни подобни разговори и най-вече пресмятания колко пари на ден печели този някой, при условие че на "паркинга" има стотици коли. На плажа приятели ти казват, че имотът бил на Данчо Цонев, знаете кой е.
Оказа се, че мълвата е вярна. Миналата година през юли пътят беше отворен благодарение на побоя, който избухна между охранителите на паркинга и обикновените туристи, които един ден откриха, че таксата за една нощ е увеличена от 5 на 10 лв. Е, колко трябва да си алчен?!
Плажовете
Колкото и да ни убеждава министърката с шалчето, българските плажове в голямата си част нито са чисти, нито са обезопасени, нито са евтини. Особено в сравнение с гръцките. Всякакви твърдения от подобен тип са смехотворни - просто концесиите са изключително високи и концесионерите не могат да си позволят да платят няколкостотин хиляди лева за сезон от 2.5 месеца в най-добрия случай, ако не надуят цените на шезлонгите и другите услуги неимоверно. И за това е виновна държавата. Крайно време е гумените глави да го разберат, вместо да обвиняват българите, избрали да почиват в Гърция.
Руснаците
Това, последното, хич няма да е политически коректно. Но, мили хора, колкото и да сме либерални, трябва да признаем фактите. А те са, че, докато държавата им посредством руските газови компании държи в подчинение и бедност нашата, техните граждани купуват имоти на нашето море. Имоти, които българите не могат да си позволят. Нямам нищо против хората поединично, но, когато менютата в една Равда например са на руски ("Щото българите го разбират") и когато в центъра на Созопол уличният музикант беше принуден да спре изпълнението си на "Очи чёрные", заглушен от "Десятый наш десантный батальон", който звучеше от амфитеатъра, това ми се струва бедствие. И то непоправимо.
