Любов и други бедствия

Писмо до майка ми

Никога не съм си представяла, че ще напиша писмо до майка си, която живее на десет минути пеша от дома ми, която виждам всяка седмица и чувам почти ежедневно. Въпреки това усещам, че имам нужда – нужда да й кажа – повече, отколкото когато успявам да я видя, и по-малко, отколкото си позволявам понякога.

Писмо до майка ми

Никога не съм си представяла, че ще напиша писмо до майка си, която живее на десет минути пеша от дома ми, която виждам всяка седмица и чувам почти ежедневно. Въпреки това усещам, че имам нужда – нужда да й кажа – повече, отколкото когато успявам да я видя, и по-малко, отколкото си позволявам понякога. Давам си сметка, че когато сме заедно, се съсредоточавам върху дребните и ежедневни неща и нямам време за важните неща. Всичко става бързо, хаотично и непланирано. Всичко се върти около тях – моите деца и нейни внуци. Те успяват да окупират цялото ни внимание, като ни превземат с дребните си прищевки и боричкания. И така бавно и необратимо нашите отношения остават на заден план, а думите остават неизречени.[[more]]Преди малко повече от година почина единствената ми баба. Загубата й ме беляза завинаги с чувство на вина и мъка. Никога няма да си простя, че не успях да превъзмогна себе си и да й дам вниманието и отношението, което й дължа за всичко, което бе направила за мен. Все още се събуждам в тъмното и се задушавам в сълзите си от липсата на втори шанс да поправя грешката си. Тя си отиде безвъзвратно и аз ще трябва да се науча да живея с това.

В моментите, в които ми е трудно, винаги започвам да мисля за малките неща, които лесно пропускаме, въпреки че те изпълват живота ни със смисъл и придават форма на нашите несъвършени същества. Сега седя и си мисля, че нямам право и не искам да пропусна своя шанс да БЛАГОДАРЯ на майка си за всичко, което направи и не направи за мен.

Мила мамо,

Благодаря ти, че никога не си ме лъгала и винаги ми казваш какво мислиш, дори и с риск да ме заболи. Болеше, но истината ме направи по-силна, способна и устойчива.

Благодаря ти, че беше и си един съвършен егоист. Ти ме научи, че в живота никога не трябва да забравяш за себе си, в противен случай рискуваш да изгърмиш като бушон и да запалиш всичко около себе си.

Благодаря ти, че ме научи, че човек трябва да се уважава, ако иска да бъде уважаван.

Благодаря ти, че никога не си позволи да ми наложиш мечтите си и да ме насилваш да ги следвам.

Благодаря ти, че ме научи, че човек не трябва да се страхува да направи своя избор, ако това диктува сърцето му.

Благодаря ти, че никога не си позволи да кажеш и една лоша дума за баща ми, макар да съм сигурна, че има какво да споделиш.

Благодаря ти, че ме дари с брат, който обичам и приемам напълно безрезервно.

Благодаря ти, че ме остави да си блъскам главата, докато разбера какво искам сама.

Благодаря ти, че ме научи да имам вкус към различното и отношение към красивото.

Благодаря ти, че прие и разбра, че искам да имам собствено семейство, макар и съвсем да не беше убедена в това. Благодаря ти, че прие избора ми да напусна „работата на живота си“, без да ме съдиш и поучаваш.

Благодаря ти, че прие призванието баба и се опитваш да влезеш поне малко в ролята на такава.

Благодаря ти, че винаги ме изслушваш, макар и нерядко да се повтарям.

Благодаря ти, че търпиш всичките ми изблици и моментни настроения, без да ми се сърдиш и критикуваш.

Благодаря ти, че си такава, каквато си. Не се променяй!

Обичам те!