Струваше ми се странно роман да бъдe написан от двама автори. И то от хора, които не се познават лично и никога не са се срещали.
„Писмо до сестра ми“ обаче успя да възрази на всичките ми предубеждения. Дали защото героините също са две, но именно различните гласове придават магията на тази книга. [[quote:0]] Авторките – Мария Пеева, всеизвестна като Мама Нинджа, и практикуващият в САЩ доктор по клинична психология Люси Рикспуун, явно са успели да изградят силна връзка във виртуалния свят, защото в крайна сметка са създали изключително интригуващ роман, който бързо завладява читателя.
Интересно е преплитането на българската действителност с емигрантския свят. Всеки намира нещо, в което да се припознае – дъщеря тийнейджърка, майка в хоспис, съпруг, обичащ алкохола, досадна шефка, заплата, която едва покрива сметките, мечтата за друг живот навън, но и носталгията по родината, усещането, че животът понякога ти се изплъзва между пръстите. [[more]] За други припознаването е в голямото разстояние, което те дели от най-близките ти – сестра, брат, майка, баща, деца. Колко много хора всекидневно живеят в очакване на писмо (мейл, съобщение по скайп или вайбър) от другия край на света?...
За мен най-ценното в тази книга бе именно магията на връзката, която изграждаш с някого, който е толкова далеч от теб, и в същото време единствено той е в състояние да ти бъде близък като никой друг. На моменти се чувствах сякаш случайно съм попаднала на чужда кореспонденция и нямам право да се ровя в нея… което, разбира се, само увеличаваше удоволствието от четенето.
