Юбилеят на „Сексът и градът“ по-рано този месец освен за невероятния стил и остроумие на героините ни припомни и още нещо – че именно благодарение на този сериал стана легитимно и напълно приемливо една жена да живее сама и когато е на (и над) средна възраст, да преследва кариера, да избира мъжете си и да е независима от всичко и всички, особено от общественото мнение.
Соледад от книгата „Плът“ на Роса Монтеро, носеща „говорещо“ име (соледад означава самота) е абсолютен пример за горното 20 години по-късно. Тя е музеен куратор на свободна практика, уважавана и търсена в своята област, с красив апартамент в центъра на Мадрид, достатъчно пари да си позволи гардероба и начина на живот, които предпочита, любовниците й са по-млади от нея мъже, защото такива харесва и изглежда много добре за годините си.
Същевременно Соледад е загубила постоянната си позиция и разчита на проекти, което прави доходите й несигурни, спестяванията й се топят, тялото й постепенно започва да й изневерява, а младите мъже й струват все по-скъпо. И най-вече – тя е сама, абсолютно сама и вече на 60, така че е наясно, че няма как да промени нищо в живота си, да направи друг избор или компромисите, от които се е отказала в по-младите си години.
В крайна сметка Соледад, тази европейска героиня от „Сексът и градът“, става жертва именно на онова, от което е бягала цял живот...
Книгата започва с епизод, в който Соледад си поръчва красив жиголо за придружител в операта, за да натрие носа на бившия си любовник. След края на представлението двамата с жиголото стават свидетели на въоръжен обир и това внезапно ги сближава. Адам е руснак, пълен сирак, красив и наивен, но Соледад няма как да повярва в чувствата му, защото зад нея стоят успехът и парите й, а той се продава срещу такса на час.
Същевременно Соледад е в подготовка на голям проект – изложба за „прокълнатите“ писатели, и книгата на Роса Монтеро е пълна с невероятно интересни истории за нещастните любови и странни обрати на съдбата на световноизвестните поети и писатели от целия свят. Злощастията в литературата сякаш хвърлят сянка и в реалния живот на Соледад. Единствените моменти, в които тя се чувства щастлива, са в обятията на Адам, но нито нейните пари, нито неговите чувства могат да направят от тази мимолетна връзка нещо повече.
Роса Монтеро пише, че именно плътта може да ни освободи от смъртта в изблиците на страст, но книгата напомня много повече за обратното – че за хората, които живеят само с тази утеха, животът няма какво да предложи от един момент нататък. В крайна сметка Соледад, тази европейска героиня от „Сексът и градът“, става жертва именно на онова, от което е бягала цял живот – чуждото мнение, користните връзки и абсолютната самота.
Харесвам много Роса Монтеро още от „Указания за спасяването на света“ и тук тя отново доказва страхотното си умение на разказвач и познавач на човешките драми и страсти. И тази нейна книга е убедителна, много интересна и отлично написана.
