Те били напълно различни – Стефан Стамболов и неговата любима и единствена съпруга. Той – нисък, недодялан, с простовата физиономия, лоши маниери, мнителен и авторитарен. Тя – висока, красива, чудесно образована, спокойна и уравновесена. Чуждестранните дипломати и журналисти се шокирали как българският премиер може да има толкова изтънчена европейка за съпруга. Но в този случай поговорката за привличането на противоположностите била напълно вярна – запазени са много писма на Стамболов до жена му, пълни с думи на внимание и обич. За жалост, мъченическата смърт на Стамболов се оказала проклятие за семейството му и унищожила щастието на Поликсена и децата й.
Поликсена Станчова се родила на 14 октомври 1870 г. в Крайова, Румъния. Баща й Атанас бил богат търговец от Свищов, който успял да образова в Европа всичките си девет деца. От баща си Поликсена наследила дарбата да учи чужди езици. Тя завършила гимназия в Дрезден и владеела перфектно немски, френски, английски и румънски език. Стамболов я видял за първи път в Русе през 1887 г., когато 17-годишната Поликсена приветствала на немски език новопристигналия княз Фердинанд. На следващата година Стефан Стамболов и Поликсена сключили брак, като тя получила щедра зестра от баща си. [[quote:0]] Семейството живеело в голяма къща на ъгъла на ул. „Раковски“ и ул. „Хан Крум“ и домът им бил център на управлението на държавата по времето, когато Стамболов бил премиер – в дома си той приемал правителството, журналисти, дори провеждал някои от заседанията на Министерския съвет. В тази къща се раждат и четирите деца на Стамболови – Стефан, Константин, Вера и Асен, който умира съвсем малък.
От самото начало на семейния живот на Поликсена и особено след като съпругът й изпада в немилост, тя непрекъснато чува и чете в пресата за неговите изневери. Стамболов има слабост към хазарта, той е душата на компанията, винаги пълен с истории и често осъмва извън дома си. Въпреки това той много обичал младата си жена, непрекъснато й пишел нежни писма, купувал й скъпи подаръци и се притеснявал за нея и децата. [[quote:1]] Премълчавана и силно подценявана е ролята на Поликсена Стамболова в политическия живот на тогавашна България. Съпругът й бил изгонен от Одеската семинария, не завършил образованието си и не говорел нито един европейски език, така че Поликсена била личен преводач и доверен съветник на Стамболов. Тя участвала във всичките му разговори с чужди дипломати и журналисти и нерядко гостите в дома им я питали за нейното лично мнение – Поликсена била напълно наясно с всички тънкости на тогавашния политически живот. Трудно е да се докаже колко силно е влиянието й върху Стефан Стамболов, но е факт, че тя била част от най-близкото му обкръжение, включително и в политиката. Поликсена запазила ролята и влиянието си върху Народно-либералната партия и след смъртта на Стамболов.
„Бисмарк на Балканите“ наричали чуждестранните вестници Стефан Стамболов. Фердинанд не можел да приеме ролята на монарх в сянката на премиера и през 1894 г. Стамболов е принуден да подаде оставка. Започват трудни дни за него и близките му.
На 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е посечен близо до дома си на ул. „Раковски“ и лично Поликсена посреща на вратата ранения си съпруг. Веднага пред дома на семейството се събира тълпа от противници на Стамболов, които крещят обиди, като от Двореца дискретно е наредено полицията да не се намесва. Хладнокръвно и отчаяно Поликсена слага отсечените ръце на съпруга си в буркани с формалин и ги поставя на прозореца. Това обаче не трогва никого. [[more]]Четири дни по-късно Стамболов умира. Поликсена връща обратно в Двореца изпратените оттам цветя и като отмъщение Фердинанд забранява офицери или официални лица да присъстват на погребението. Стамболов е изпратен само от близките си, замервани с камъни от политическите врагове на семейството.
Животът на Поликсена Стамболова като вдовица е труден. Тя прекъсва всякакви връзки с Двореца и не приема предложената й пенсия. До края на живота си носи траур и не се омъжва повторно. Работи активно в Червения кръст и други благотворителни организации, както и в партията на мъжа си. Външно остава невъзмутима, но в дома си прави параклис в кабинета на Стамболов, където поставя отрязаните му ръце и кара децата всяка сутрин да се молят пред тях. Това неизбежно повлиява на психиката им – дъщеря й полудява и умира в лудница, а синовете никога не се женят и доживяват дните си самотни в единствената стая, която народната власт им оставя в родния им дом.
Поликсена Стамболова станала мъченица на българската политическа сцена. Историята запазила само името и ролята на съпруга й в изграждането на модерна България, но тя била по-добрата му половина – умна, красива и неумолима. Имали сме и такива първи дами.
По материали от книгата "Първите дами на Царска България" от Цветанка Кьосева
