Неделен книжен клуб

„Последната любов на баба Дуня“ – освежаващо замисляща книга

Не ме разбирайте погрешно, обожавам Уве, но Баба Дуня е по-готина от него – по-борбена, по-оправна, по-чепата, по-безстрашна.

„Последната любов на баба Дуня“ – освежаващо замисляща книга

„Последната любов на баба Дуня“ от Алина Бронски е освежаваща като чаша студена вода, след като си се препотил да копаеш чужд гроб… Странна метафора? Ще я разберете, като прочетете романа. Освен освежаващ той е и приятно разсейващ и искрено разсмиващ.  

Сравняват баба Дуня с Уве на Бакман. Истината е, че по-скоро авторите имат сходен стил и успяват едновременно да те карат да се смееш, и да изпитваш тъга. Много обичам такива четива, които привидно са изключително забавни и те провокират да се подхилваш в метрото, но в същото време с комичните ситуации и абсурдните герои говорят за трудностите, през които всички минаваме. [[quote:0]] Не ме разбирайте погрешно, обожавам Уве, но баба Дуня е по-готина от него – по-борбена, по-оправна, по-чепата, по-безстрашна. Общо взето тя е една опасна бабка на 82 години, която си прави каквото иска, и не желае да притеснява никого със себе си. Сякаш си е самодостатъчна, но в същото време несъзнателно привлича другите в живота си. И иска, не иска, се грижи за всички… Какво очаквате от жена, която е била медицинска сестра по комунистическо време – тя е жертвоготовна, смела и винаги на първа линия. Но може би точно защото вече не живее в комунизъм, баба Дуня открива вкуса на пълната свобода и категорично отказва някой да се пречка на нейните лични разбирания за добро и зло. 

„Последната любов на баба Дуня“ наистина е роман за вечната обич… тази към дома. Към мястото, където може и да не е сърцето ти, може и да не растат децата ти, или където да отглеждаш внуците си… но е мястото, за което копнееш, когато те хвърлят в затвора с обвинение за убийство. Дори и този дом да е Черново – изоставено село, намиращо се близо до Чернобил. В него не иска да живее никой освен огромните паяци и няколко старци, които не се страхуват дали ще умрат един ден по-рано или един ден по-късно. А те всъщност са най-опасните, защото нямат какво да губят и правят най-големите глупости. [[more]] И понеже това е книга за дома, неизменно тя е и за напускането му, за емигрантството. Единственото, което може да разколебае стабилната като скала баба Дуня, са именно писмата на дъщеря й, отишла да работи като лекарка в Германия. Със свито сърце бабата чака новини за внучката си и макар никога да не я е виждала на живо, малкото мечти и надежди, които храни, са именно за младото момиче. Колко ли много от читателите ще разпознаят в Дуня своите родители, своите баби?…

Интересното е, че авторката, която се подписва под псевдонима Алина Бронски, е родена в Русия, а на 12 години емигрира в Германия, където учи медицина, но по-късно се насочва към журналистиката. Няма как да не ни напомня на дъщерята на баба Дуня и няма как да не се запитаме колко ли много от себе си Алина е вложила в този роман.