Нашият конкурс "Обичам този град!" приключи, но ние ще продължим да публикуваме голяма част от получените текстове. Днешното обяснение в любов е написано от Силвия Крумова и е адресирано до Рим.
Здравей, Рим. Здравей, моя голяма любов.
Помните ли Елизабет Гилбърт и нейното едногодишно пътешествие, което я отведе не само до красивите кътчета на Италия, Индия и Индонезия, а и до самопознание? Аз си я спомням. Спомням си вълнението, което изпитах, когато пожелах да бъда на нейно място. Бях се изгубила също като нея в рутината на деня. Гонех задачи, цели, разпадах се след връзки и имах нужда да се събера отново – да се почувствам отново жива, подредена и различна.
Тогава се случи. Купих билет за мястото, за което и до този ден говоря с трепет и вълнение в гласа си. Купих билет за любов. Към себе си. Озовах се в Рим.
Обичам те, Рим. От първата глътка въздух, която поех тогава. Накара ме да повярвам в любовта от пръв поглед. Виждам те и на устните ми се изписва онази глуповата усмивка, която има само върху лицата на влюбените.
Оставих се да ме превземеш, да ме завладееш, да ме изтощиш от емоции. Оставих те да ме превърнеш в част от себе си. Да ме промениш. Като във всяка любовна връзка, и ти не остана по-назад. Остави ме да взема от енергията ти, емоцията ти, вълшебството ти, обичта. Остави ме да грабя толкова, колкото имам нужда. А повярвай ми, и до ден днешен съм ненаситна за теб.
Омагьоса ме с езика си, музиката, силното говорене, жестикулирането, миризмата на прясна пица навсякъде, цветната палитра от сладолед (обичам само твоето пистачио), павираните малки улички, тесните балкончета, цветята, музиката. Звездите в твоето небе светят различно нощем. Очите ми виждат различно само, когато съм при теб. Но най-много обичам хората, които прекарват денонощията си сред теб. Завиждам им, че могат да те имат постоянно.
Знам, че след тази наша първа среща сме се виждали още няколко пъти. Познавам те през ранната пролет, когато си още гол, но все толкова величествен. Познавам те и в жаркото слънце през юли. Познавам те, когато си тъжен и дъждовен. Само колко си чаровен тогава! Красив си и през декември. Когато си озарен от светлина. Когато енергията ти изпъква и се изостря още стотици милиони пъти. Където мога да усетя Коледа в онази й чиста форма, която иска от нас само да сме по-добри. А ти си толкова добър.
Наричам те „любов“, защото звучи класно, а ти си точно такъв.
Здравей, любов, благодаря ти, че сме се срещнали. Благодаря ти, че ми позволи да те позная. Благодаря ти, че ми позволи да те видя през очите на дете. Благодаря ти, че ме промени. Благодаря ти, че помогна на сърцето ми да порасне. Благодаря ти, че го отвори. Така се беше загубило, че чак се плашех. Ти му позволи да се изпълни с емоции и енергия. Ти му помогна да стане по-голямо. Пътят към теб никога не е дълъг, но нетърпението преди срещата определено е убийствено. Лудост е, знам, но любов съществува. Вярвам в нея, изпитвам я. И не е задължително да е насочена към човек. Сърцето има нужда да се храни, а на моето единствено Рим му пасва и му дава това, от което то има нужда.
Никога няма да ми омръзне да те обсипвам с комплименти, да пиша за теб, да говоря за теб. Никога няма да ми омръзне да ти се възхищавам, да те обичам и да ти благодаря, че те има. Магия си!
O, Rome! Il mio grande amore.
Автор: Силвия Крумова
