„Русалка” (по HBO) е сериал, който отлагах. Моят най-добър приятел вярва, че има русалки, и редовно ме дразни. А аз съм нърд, придържам се към науката, еволюцията, и на всичкото отгоре имам подходящото висше образование, за да презирам всякакви видеа от Youtube и „доказателства” за съществуването на русалки.
Най-големия скандал в последните години в това отношение ни представи един фалшив документален филм, излъчен по Animal Planet. В „Mermaids: The Body Found” имаше дори хванати „кадри” на някакви същества, които дори плуваха пред люка, носейки харпуни. Това предизвика огромното възмущение на всеки завършил пети клас, а научнопопулярният канал се извинява коленопреклонно до ден-днешен. Така или иначе (въпреки че това е най-гледаният техен филм в историята) „Mermaids: The Body Found” си остана голямото им срамно петно.
Но да се върна към сериала. Идеята е страхотна. Изпълнението не е на нивото й.
В крайбрежния град Бристол Коув (щата Вашингтон) русалките, които не знам защо се наричат „сирени” (сирените, измислени от Омир, са друг тип митични жени-полуптици, но няма значение), са дълбоко свързани с местния фолклор. Градчето дори се слави като дом на русалките, всички имена на кръчми и магазини са по някакъв начин свързани с тях, имат си дори антикварен магазин, чиято собственичка е г-жа Хелън Хоукинс (Рина Оуен). Хелън очевидно знае нещо повече от приказки и легенди за русалки, така че, когато вижда току-що излязлата от водата русалка Рин (Илейн Пауъл) да преминава боса пред магазина, й става ясно, че предстоят промени за иначе тихия и спокоен живот на градчето.
Идеята, че някъде там дълбоко във водата живеят такива същества, привлича неумолимо. Това се случва и с „Русалка”.
Двама морски биолози и гаджета (Бен и забравих-й-името), които по принцип се занимават със спасяване и наблюдение на морски лъвове в малкия изследователски център на брега на океана, се въвличат в това да помогнат на Рин да намери „сестра си”. Тя е друга русалка, хваната в мрежите на местни моряци и впоследствие отмъкната от военните на тайно и страшно място за едни доста болезнени манипулации, от които изглежда, че зависи парализираните да проходят. Дотук вече трябва да ви свети много силно светлината на „Stranger Things” – атмосферата много имитира тази в мегахита, „Русалка” е сниман в подобни нюанси.
Бен по някаква случайност е син на местните „феодали” – най-богатото семейство от векове с доста тъмна история, особено по отношение на русалките. Неговата майка пък по случайност е парализирана... И така се заплита една история, в която всеки следващ кадър е ясен на по-опитните зрители, но все пак има едно „все пак”, което те кара да гледаш и следващия епизод.
И това са русалките! Те владеят умовете на хората от много, много векове. Всяка история за тях е привлекателна, колкото и да е глупава. Легендите, митовете, приказките, идеята, че някъде там дълбоко във водата живеят такива същества, привличат неумолимо. Това се случва и с „Русалка”.
На фона на безлична актьорска игра, безсмислени герои и предвидими развития, „Русалка” е като песен на сирена. Обърква моряците и ги завлича безнадеждни към дъното. Като зрителя, който иска да види какво ще стане и натиска копчето за следващия епизод, докато си спестява мача Турция-Камерун.
