София Филм Фест свърши, но аз, както се досещате, гледам и доста друго кино. По HBO GO например тръгна едно от нашумелите независими заглавия на 2017 г. - "Беатрис на вечеря" на Мигел Артета (гледал съм му почти всичко - Chuck and Buck, The Good Girl, Cedar Rapids), с две номинации за "Независим дух", но и с доста ниската (незаслужено) оценка 6.1 в IMDb.
Беатрис (Салма Хайек на 51, без грим, неузнаваема) е мексиканска емигрантка в САЩ от години, масажистка, ароматерапевт, самоука и инстинктивна. Пищна, смугла, екзотична и атрактивна, тя живее сама с козите си (!) в малка кокетна къщичка.
В края на един обикновен трудов ден Беатрис посещава Кати (Кони Бритън), около 50-годишна аристократична и поддържана красива и стройна блондинка, на чиято дъщеря тийнейджърка, сега студентка в друг град, е помогнала да се излекува от рак. Майката я боготвори - леко наивна и кокетна, но мила жена е, и я кани на вечеря.
Домакинът Грант (Дейвид Уоршофски) - сипаничав и предпазлив съсредоточен работяга строител, изкарващ купища пари, е малко скептичен, защото чака бизнес партньори и разговорът на масата ще е специализиран, но склонява. Един от двамата (заедно с партньорките си) гости е Дъг (Джон Литгоу), магнат с милиарди, безскрупулен, хищен, с бледо обло лице и стъклени жестоки очи.
Между Беатрис, здраво стъпила на земята, почтена, честна и работлива, духовна и трансцендентална (прераждане, будизъм), и Дъг, егоцентричен маниак, склонен да заобикаля човешките и божиите закони, да мачка и да използва хората, защото "гради и дава прехрана", конфликтът е неизбежен.
Няма промяна, няма катарзис, няма покаяние или поука. Финалният жест е краен, но разбираем, светът е място, което невинаги е красиво и добро, а усилията за промяната му се изчерпват и изтощават единиците, които се опитват. И техните сили не са безкрайни.
