Десет години преди 100-годишнината от излизането на тази книга тя продължава да е актуална!
"Подведена" от авторката, тръгвайки по пътя на разсъжденията й, не мога да не се запитам какво ли щеше да е, ако Вирджиния Улф твореше днес! Какъв по-блестящ остроумно саркастичен анализ щеше да ни остави относно действителността ни, мястото на жените и съпротивата срещу правото им на достоен живот и реализация, подкрепен вече с достатъчно на брой факти от миналото и съвременността?
Затова е още по-ценна "Собствена стая", писана в началото на миналия век, трезва, без залитания и оплювания на противоположния пол, критична към женската склонност да се оставя на баналната рутина и приемане на чуждото мнение за способностите и за мястото, полагащо се в обществото на всяка от нас.
Ролята на жената не е да бъде огледало, в което и най-посредственият мъж да пъчи гърди и да изживява величието си. Жената има какво да даде, да сътвори, да покаже света от друг различен ъгъл. Без нейния поглед действителността е едностранна, непълна. Дайте й само стая и достатъчно средства само за нея и тя ще положи онези цветове, които липсват за пълнотата на живота. Защото светът е единен и у всеки от нас има и от мъжката енергия, и от женската сила, а многообразието е това, което прави нещата интересни и смислени.
Един до друг, а не един срещу друг, ако искаме да оцелеем.
