Изкуство

София Филм Фест: „Невидима нишка“

Ако ролята на дизайнера Рейнълдс Уудкок наистина се окаже последната в актьорската кариера на Даниъл Дей-Луис, то изборът му за сбогуване е безупречен.

София Филм Фест: „Невидима нишка“

"Невидима нишка"

Перфектен – такъв е този филм. Ако ролята на дизайнера Рейнълдс Уудкок наистина се окаже последната в актьорската кариера на Даниъл Дей-Луис, то изборът му за сбогуване е безупречен. Филмът на Пол Томас Андерсън е направен единствено и само за да разкаже и покаже портрета на един гений – защото както винаги във филмите на този актьор, на екрана има само един човек – Даниъл Дей-Луис напълно се е слял с образа си.

Изящен, бавен и красив, филмът през повечето време се вглежда в образа на Рейнълдс – маниакален професионалист, гений, с всички странности на този тип хора. Всяко негово движение е премерено и още на десетата минута въздействието му върху зрителя е толкова силно, че единственото, което владее ума на гледащия, е не какво ще се случи, а какво ще направи Рейнълдс.

Неговите неврози – той се дразни дори от хрускането на хляба на закуска; неговият перфекционизъм – буквално изкопиран от прототипа на героя (Баленсиага, който редовно шиел един ръкав по шест пъти и изпадал в истерия от кривите шевове); неговата посветеност на високата мода – „шик е мръсна думичка“ казва Рейнълдс в един момент; неговият съвършен егоизъм – всичко това изглежда реално и е едновременно омагьосващо и отблъскващо.

Точно такъв вижда Рейнълдс и неговата любима Алма. Връзката им е странна игра на власт и подчинение, в която една обикновена жена се опитва да намери начин да съжителства с човек, който винаги е обичал само себе си. Третият човек в къщата е сестрата на Рейнълдс, носеща мъжкото име Сирил (невероятната Лесли Манвил със заслужена номинация за „Оскар“), която прави абсолютно всичко за своя брат, включително да урежда личния му живот. Сирил е много интересен образ и в едно от интервютата си Лесли Манвил казва, че Пол Томас Андерсън е обмислял идеята да направи специален филм за нея. Жена, която е взела съзнателното решение да остане сама и си е изградила съвършен живот, при това през 50-те години на миналия век, определено заслужава отделен разказ. Самата Лесли Манвил е препоръчана за ролята от Даниъл Дей-Луис и още в първата сцена се вижда, че изборът му е безупречен.

Всичко в този изящен и странен филм е също толкова внимателно избрано и абсолютно на мястото си – двете главни шивачки на модната къща не са актриси, а сътруднички на музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, като Джоан Емили Браун преди това е работила на „Севил Роу“, а Сю Кларк е преподавала мода. Музиката във филма е написана от Джони Грийнууд от Radiohead, който разказва, че работата му за филма е била подобна на това да напише музика за опера към либретото – и наистина, всеки момент от историята е невероятно озвучен ту с прекрасни класически мотиви, ту само със странни звуци и кънтене, така че дори самата музика разказва паралелно някакви истории.

И накрая просто трябва да завърша с модата. Рейнълдс Уудкок е от онова поколение гениални дизайнери, чиято единствена мисия е била да създават идеални дрехи – и тези дрехи са били живи, в подплатата са били скрити послания, всеки шев е носел следи от усилията и ръцете на създателя си. Този свят не съществува вече и филми като „Невидима нишка“ са рядка и безценна възможност да се докоснем до абсолютното му съвършенство.