Изкуство

София Филм Фест: „Проектът Флорида“

Няма образ в този филм, който да не е брилянтно изигран, независимо колко малка е ролята му.

София Филм Фест: „Проектът Флорида“

Рядко ме е грабвал така филм. „Проектът Флорида“ е направен от хора за хора. Тaкива, които ще се усмихват, докато си бършат сълзите, и няма да имат нищо против да преглъщат едно нещо, засядащо в гърлото, което ще се появява отново и отново през целия филм, докато не излязат от киносалона с усещането, че трябва да бъдат по-добри хора.

Режисьорът Шон Бейкър, когото очакваме на София Филм Фест, и това, поне от моя гледна точка, е изключително събитие, разказва за едни хора от групата на работещите бедни, които хем работят, хем всъщност не могат да свържат двата края и са се наблъскали със семействата си в стаите на малки ярко боядисани мотели с имена като „Вълшебният замък“ и „Земя на бъдещето“ в края на шосе 192.

Управител на „Вълшебният замък“ е Боби (Уилям Дефо беше номиниран за „Оскар“ и играе ролята на живота си!), тихо отдаден на това да направи живота на тези хора малко по-поносим: следи за реда, за счупените крушки, за развалените перални... Винаги държи под око играещите дечурлига и усеща опасността отдалеч, а когато трябва да извади от стаята поредното семейство, което ще се премести да живее в колата си, дава и един последен шанс.

Сред обитателите на мотела са шестгодишната Мууни (Бруклин Кимбърли Прайс) и майка й Хейли (Брия Винайте), която сякаш току-що е излязла от пубертета. Мууни е в лятна ваканция и по цял ден се мотае с приятелчета из прахоляка наоколо. Групичката им скитосва от изгрев до залез, успяват да изпросят по някой и друг сладолед, който да си поделят, ядат храна, подадена им през задния вход на закусвалня, и разбира се, правят много малки и не толкова малки бели.

На фона на техните игри се разиграва драмата на оцеляването – за Хейли да я назначат на работа в близкия фаст фууд, би било най-добре, но това така и не става, така че момичето просто изкарва пари както и с каквото може, за да плати стаята най-вече. Понякога води детето си, за да продават парфюми пред близкия голф ризорт, друг път се докопва до нещо, което да продаде на минувач... И така разбираме, че освен техния свят има и един друг, паралелен, където хората нямат представа, че тези от „Вълшебният замък“ съществуват.

Хейли е младо момиче и за нея грижата за Мууни минава през играта и забавлението. Тя няма някаква особена идея за това как се отглежда дете, но както всяка майка дълбоко знае, че ролята й е да го защитава и съхранява от лошото. Боби пък следи бащински какво се случва с двете деца – майка и дъщеря.

За Мууни и приятелчетата й обаче драмите на възрастните са непонятни. В детската им реалност мизерията не е особен фактор. Тяхната енергия и способност да се радват на живота въпреки обстоятелствата са неизчерпаеми!

Няма образ в този филм, който да не е брилянтно изигран, независимо колко малка е ролята му. В съзнанието остават абсолютно всички – възрастната госпожа на басейна, рецепционистката на мотела, подаващата сладоледа ръка, човекът с голф стиковете.

Специално внимание трябва да се обърне на играта на Брия Винайте, която играе майката Хейли. Тя не е актриса, открита е в Инстаграм. Шон Бейкър толкова я харесва за Хейли, че вместо да търси актриса, която изглежда като Брия, просто я пита не иска ли да участва.

Шон Бейкър не е снимал този филм с айфона си както "Tangerine", тук са използвани 35-мм дигитални камери и филмът е по-развит визуално, за да предаде гледната точка на едно дете, за което всичко в света е една магия. Краските са засилени, залезите са ярки, навред всичко жужи и е в бонбонени цветове, а някъде там има едно голямо красиво дърво, под което децата се приютяват и което е „килнато, но продължава да расте“.

Възхитителен и човеколюбив филм!