Изкуство

„Спускане от връх Морган“ или историята на мъжа с две жени

Представление с добър потенциал и смислен текст

„Спускане от връх Морган“ или историята на мъжа с две жени

Премиерата на пиеса на Артър Милър е събитие за всеки театър по света. Тази е от сравнително късните му произведения, написана е през 1991 г., а първото й поставяне на сцена е свързано със скандал – заради хладния прием на критиката и недостатъчната публика представлението е свалено много бързо и Патрик Стюарт, който изпълнява главната роля, излиза пред завесата и произнася гневна тирада срещу продуцентите. Това, твърди се, му коства номинацията за наградата „Тони“.

Артър Милър е, разбира се, сред най-големите имена в световната драматургия, но умереният успех на точно това му произведение е обясним и оправдан. Историята е интересна, героите са добре описани, същевременно конфликтите се повтарят, сюжетът се разгръща малко тромаво и усещането е, че постановката е по-дълга и по-безинтересна отколкото трябва.

„Спускане от връх Морган“ е историята на Лаймън Фелт, който лежи в болница след безразсъдно спускане с поршето си по заледения път от връх Морган. Когато персоналът на болницата издирва семейството му, се оказва, че Лаймън има две съпруги, с които е живял паралелно години наред, има деца и напълно нормален живот в два щата. Двете му жени са напълно различни по темперамент и светоглед и по някакъв начин се допълват отлично. В хода на действието става ясно, че двата живота на Лаймън са всъщност един и в него той има всичко, от което има нужда. Двете му жени, на свой ред, са посвоему тесногръди и постепенно шокираните зрители започват да разбират позицията на двуженеца. Или поне аз доста му симпатизирах.

Гледах предпремиерния спектакъл и приемам, че това е причината актьорите да са леко неуверени в ролите си и някои сцени да изглеждат по-фалшиви отколкото трябва. Във втората половина на представлението всички бяха отлични. Вероятно това е и едната причина да не съм докрай очарована от пиесата, тъй като разгръщането на конфликтите зависи изцяло от убедителните актьорски изпълнения.

В ролята на Лаймън е Валентин Ганев, който е прекрасен показвайки уязвимост, хаплив хумор или меланхолия, но по никакъв начин няма излъчването на много богат човек със самочувствие, около когото се върти светът – какъвто се очаква да бъде Лаймън Фелт. В ролята на първата му жена е Параскева Джукелова, която е дразнещо фалшива в своята престорена сдържаност в първата част, и дори ако това е нарочно търсен ефект, позата й е абсолютно неестествена. Във втората половина на пиесата героинята й Тео Фелт пуска емоциите си на свобода и тогава се вижда колко очарователна и талантлива е Параскева Джукелова всъщност. Младата съпруга Леа Фелт е Илиана Коджабашева и единствено тя е безупречна от първата до последната минута – невротична и самоуверена. В останалите роли са Ева Данаилова, Йосиф Шамли и Ева Тепавичарова.

Трябва да отбележа и чудесната сценография и костюми на Чайка Петрушева. Като цяло представление с добър потенциал и смислен текст, което все пак не е малко.