Неделен книжен клуб

Среща с Дж. Р. Р. Толкин

Eдна от най-интересните и увлекателни биографии на писател

Среща с Дж. Р. Р. Толкин

„Дж. Р. Р. Толкин. Биография“ е една от най-интересните и увлекателни биографии на писател“, пише на корицата на тази книга. И не става дума за просто преувеличено твърдение, нито за евтин рекламен трик. Това наистина е един от най-задълбочените и интригуващи потрети на Дж. Р. Р. Толкин – толкова известен и в същото време толкова непознат.

Изявен писател и ярка фигура в културните програми на BBC, Хъмфри Карпентър създава наистина ценно изследване на живота на Толкин. Той години наред работи над архива и кореспонденцията на писателя, интервюира негови близки и дори лично го посещава през 1967 г. Затова и трудът му е толкова ценен. [[quote:0]] За мен бе изключително приятно да се потопя в света на Толкин – не този на въображението му, който вълнува милиони през последните години, а този на ежедневието му. Бях впечатлена най-вече от начина му на работа. Дванайсет години писане на „Властелинът на пръстените“, още четири в преправяне и изпипване. И през всичкото това време Толкин води лекции, изучава чужди езици, отделя време на трите си деца, пише научни трудове.

Беше ми вълнуващо да разбера, че този гений всъщност е бил изключително разпилян и лишен от организираност. (Намерих нещо сходно помежду ни.) Възхитих се на желанието му да изпипва всичко и да бъде перфекционист, дори по отношение на най-малките детайли. Затова и светът, който създава, е толкова великолепен.

Най-интересно ми беше да разбера, че Толкин изгражда цяла вселена, воден от любовта си към езиците. Той изучава какви ли не – от френски, латински и руски до средновековен уелски, готски, старогръцки, фински, староисландски. И още като ученик е завладян от идеята да създаде „свой език“. Посвещава почти целия си живот на тази мания и в крайна сметка желанието му се разгръща до неподозирани от самия него хоризонти. Той пише историите си именно за да намери къде да използва езиците, които измисля. И така младежкото му хоби го превръща в баща на фентъзито и в един от най-известните писатели в света. [[more]] Но всъщност той основно е преподавател в Оксфорд и колегите му гледат с насмешка на желанието му да пише нещо различно от научни трудове. Някои се подиграват на измислиците му, други наричат „Властелинът“ „ексцентрична глупост“. Факт е, че дори издателите се колебаят, преди да се решат да публикуват тази книга, която ще се превърне във феномен.

Но и след успеха Толкин не се променя – продължава да пише, да преработва стари творби, да изнася лекции и старателно да отговаря на стотици писма от фенове. Славата съвсем не го променя. В писмо до свой приятел той подчертава: „Да се превърнеш в култова фигура, докато си още жив, боя се, изобщо не е приятно. Не смятам, че това е причина да се надуваш; поне в моя случай ме кара да се чувствам извънредно малък и жалък.“