В една доста постна Киномания (вече нещо като преглед на разпространителите) приятната изненада (всъщност очаквана) и светъл лъч беше "Свят измислен, пълен с чудеса" на Тод Хайнс. Това е най-хубавият му филм след "Далеч от рая" (и напълно различен), ала след малко прекалените суперлативи за скорошния "Каръл" е обречен на пренебрежение и игнориране от фестивални журита и гилдийни награди и номинации. Това се вижда и от оценката 6.8 в IMDb (премиера на 20 октомври) и тихото участие във Венеция. Зрителите обаче могат да се насладят на нестандартен, особен, ведър и красив филм. [[more]] Два паралелни разказа за митарства, разделени от 50 години, но почти буквално идентични, ни всмукват в интригата. Роуз (Милисент Симъндс), глухонямо, потиснато и обикновено, но смело и целеустремено момиче, напуска задоволения си живот и богатия дом на сприхавия си и груб баща (Джеймс Урбаняк), за да търси майка си Лилиан Мейхю (Джулиан Мур), изкусителна, изящна и недостижима като блян кинозвезда на нямото кино през 1927 г., а оглушалият (отново) от токов удар Бен (Оукс Фегли), вироглав дребен русоляв чаровен малчуган, напуска родния си град тайно и по тъмно, за да търси в шарения, опасен и дързък Ню Йорк от 1977 г. предполагаемия си баща, преследвайки едно посвещение на книжен разделител, останал в книга на добрата му, вярна и предана майка Илейн (Мишел Уилямс), наскоро починала трагично.
И двамата се щурат, объркват, разочароват, почти се губят, напипват слепешката правилната посока, като стигат до огромния, загадъчен, плашещ, мамещ и обещаващ Природонаучен музей и неговата пълна с чудеса секция. Разликата е в това, че Лилиан намира любящия си и самостоятелен брат, а Бен намира първо приятел - импулсивният, добронамерен и дружелюбен афроамериканец Джейми (Джейдън Майкъл), а после и семейство.
Преводът е неточен, но чудесно изобретателен и адекватен - светът е измислен и пълен с чудеса, но трябва да излезеш от измамния комфорт на страха, депресията, примирението и мъката, които са те сковали, и да навлезеш в него с кураж, воля, оголени сетива и отворени широко очи. Възрастните са заслепени от ежедневните грижи и натрупани разочарования, мрачни и зли, но децата виждат красотата, чистотата и светлината, мечтаят и копнеят. Трябва само да запазят бляновете и идеалите през предстоящите трудни години, да следват сърцето си и да не забравят душата. Трудна, но постижима задача.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
