Любов и други бедствия

Сякаш си се прибрал у дома...

Обичам този град! Конкурсът

Сякаш си се прибрал у дома...

Нашият конкурс "Обичам този град!" приключи, но ние ще продължим да публикуваме голяма част от получените текстове. Днес прочетете любовното писмо на Ангелина Ангелова до Рим!

Казват, че правилните неща ги разпознаваш от първия път – например правилната сватбена рокля... При мен точно това отне няколко проби, но имаше едно нещо, което ми се случи от първата среща – абсолютното и безвъзвратно влюбване в Рим.

За първи път го посетих, когато завърших гимназията и с родителите ми отидохме на екскурзия до Италия. Спомням си как, когато хвърлих монетата във фонтана ди Треви, бях убедена, че ще се върна в Рим – просто защото бяхме създадени един за друг.

Три години по-късно, вече научила италиански и спечелила единственото място по „Еразъм“ в Рим, гордо се пренесох с двата гигантски куфара в новия си италиански дом. Шест месеца живях в Рая – намерих си квартира с италианци, които ме научиха, че пастата се изяжда за 5 минути, кафето, колкото и да е късо, след вечеря се пие поне 30 минути, а докато гледаш филми, боцкаш гризини в Нутела. Допълнително при италианска баба не се отказва, дори и да сте се пръснали от ядене. Сладолед – също, винаги има място за още!

В Рим сърцето ми пее и няма друг град, където да се съм се връщала толкова често и всеки път да го чувствам като завръщане у дома. В Рим за шест месеца скъсах четири чифта обувки, защото исках да го опозная целия, да не остане едно специално място, което да съм пропуснала. В Рим центурионите ме питат дали може да се снимат с мен и баба ме е спирала, за да заяви типично по италиански, шумно и откровено: „Ето я! Класическата италианска красота!“. След което идваха вечните обяснения – ама как така не си италианка? Е, тогава си испанка! А гъркиня? Българка ли?!

В Рим жените не носят къси поли и почти не се гримират, но пък римляните никога няма да те пренебрегнат, ще те изпият с очи и ще се почувстваш като Моника Белучи в „Малена“. В Рим можеш да обикаляш цял ден музеи или просто да се насладиш на красотата и спокойствието на вила „Боргезе“. В Рим може както си пиеш кротко коктейл в някой бар, така в следващия миг да се окажеш заобиколена от милански адвокати, които, докато ухажват твоята компания, вземат, че изгубят американския посланик във Ватикана, който е прекалил с коктейлите и се е поизгубил. И после всички тръгвате заедно да го търсите по тесните улички, защото „ама това е американският посланик във Ватикана!!!“. Накрая историята не завърша романтично, защото адвокатите са от Милано, а твоите съквартирантки са от Неапол и враждата е по-кървава дори от тази между Монтеки и Капулети.

В Рим прекарах шестте най-щастливи месеца от живота си. Още с тръгването си натам знаех, че ще бъда безкрайно щастлива, и градът не ме разочарова. Но ако питате някои от другите ми колеги, надали ще получите толкова възторжени слова. Така е то, понякога просто вдишваш въздуха на някой град и знаеш, че си се прибрал у дома. И изведнъж всички други стават чужденци и туристи, а ти вървиш по собствените си улици и всичко наоколо ти е познато и толкова скъпо. 

Автор: Ангелина Ангелова