Изкуство

„Телма“ – една северна приказка

Интерпретация на порастването на една млада жена.

„Телма“ – една северна приказка

Един северен филм през зимата – норвежки, разбира се, хладен, спокоен, тайнствен и прекрасен в своята откровеност.

Всички филми на режисьора Йоаким Трир имат леко окултни елементи и някоя и друга необяснима сцена, както и съвсем млади главни герои – именно младостта е онова време, в което ни се струва, че природата е способна на свръхестествени жестове. „Осло, 31-ви август“ е меланхолична приказка за изпразнената от загадки младост, докато Louder Than Bombs, напротив, е за бремето на тайните във възраст, когато само истината може да носи сигурност. „Телма“ се вписва чудесно в този триптих и поне за мен е най-хубавият от трите филма, може би защото е най-женски. [[more]] Анонсите на филма го представят като трилър, по-точно като психологически трилър. На практика почти всичко страшно или стряскащо във филма се вижда още в трейлъра. Останалото е просто интерпретация на порастването на една млада жена.

Телма (Айли Харбо) е хубаво момиче от провинцията, леко саможиво, леко срамежливо, студентка първа година в Осло. Телма не пие, не пуши, вярва в бог и всеки ден говори с родителите си по телефона.

Един ден в библиотеката до Телма сяда привлекателно усмихнато момиче (Окай Кая) и светът внезапно се променя – птиците започват да се блъскат в прозорците, Телма започва неконтролируемо да трепери. С други думи, идва любовта. В много от моментите на необясними пристъпи, чудеса и сънища във филма е неясно дали всъщност Телма предизвиква събитията чрез своята тайнствена дарба или промените в света са само отражение на вътрешните й сътресения. А за всеки от нас е ясно, че първата любов наистина прави света около нас напълно неузнаваем.

За родителите на Телма е невъзможно да приемат промените, които се случват с нея – тя започва да пие (две бири), влюбва се в друго момиче, понякога дори не вдига телефона. Решението е неизбежно и ясно както за децата, така и за родителите – Телма започва постепенно да се отвръща от онова, което е за нея родният дом и семейството. И макар че баща й очевидно държи с желязна ръка контрола върху майка й – инвалид и склерозиралата баба, Телма няма да стане поредната покорна жена в семейството.

Историята на съзряването на Телма може да бъде разказана и много по-просто – с дълги погледи, нежни сцени и красноречиви реплики. Трир е избрал да го покаже през кино еквивалента на кошмара и го е направил образцово – с ясни символи и отличен финал.