Нашият конкурс "Обичам този град!" приключи, но ние ще продължим да публикуваме голяма част от получените текстове. Автор на днешния текст е Виктория Добринова от Велико Търново. Тази година Виктория се дипломира като бакалавър "Връзки с обществеността" във Великотърновския университет, но вече от две години работи по специалността си. Включва се към местни инициативи, чиято цел е да превърнат родния й град в място за успешна реализация на все повече млади хора.
За 23 секунди човек може да се влюби. 23 минути могат да бъдат решаващи за една любов. 23 часа е безкрайността, която тегне над разделените сърца. За 23 дни можеш да решиш дали Той е мъжът на мечтите ти...
23 години са достатъчни да загубя сърцето си и да го открия по-влюбено от всякога. То е някъде между малките сгушени къщурки над Янтра, величествените хълмове, гледащи към небосвода, красивата природа и усмивките. Усмивките, които топлят въздуха и след време „отлитат“ към безкрая, за да търсят щастието си. А той остава – спокоен, силен... вечен! Сменя „облеклото си“, за да бъде модерен, но пази духа си – вековен и сакрален.
Излизам навън и тръгвам в първата посока пред мен. Ходя бавно, стъпвам леко и дишам дълбоко. Очите ми все гледат наоколо, сякаш да попият всяка частица от всичко тук. Всеки ден. Толкова дълго време, а все едно го виждам за пръв път.
„Спри за момент!“, нещо ми подсказва.
Затварям очи.
„Усещаш ли?“, продължава, „Как сърцето ти забива от вълнение – дори без да виждаш красотата, можеш да усетиш спокойствието, да чуеш разказите на скалите и реката, да вдишаш енергията на минало, настояще и бъдеще“.
Усещам се жива! От историята, духа, възможностите и свободата на това място. За съвсем кратко време можеш да преминеш от съвременните сгради, оживените кръстовища и забързания ден към спокойните павирани улички. Къщурките, надвесили се над тротоара, сякаш нямат търпение да те посрещнат. И така си едновременно в миналото и в настоящето. [[more]]Защо го обичам ли? Защото 23 години са достатъчни, за да ме убеди, че „това е моят град“ (из „Търновград“, Матей Шопкин). Тук настоящето не спира развитието си, а бъдещето очаква нас, младите и смелите, да вярват в него и мечтите си и да се борят за него, както историята помни най-добре. И след толкова време в плен на красотите му, свободата и уюта, които се крият зад всеки ъгъл, аз съм по-влюбена от всякога! Точно до стръмните баири, прекрасните гледки и онези топли усмивки, две очи гледат към мен, само към мен. С очакване, с нетърпение, с любов и подкрепа. А какво повече ти трябва, за да обичаш – две усмихнати очи, топла прегръдка, а Луната и звездите ярко отразени в Янтра.
Ти не го ли заобича вече? Дори без да спомена името му... Велико Търново.
Автор: Виктория Добринова
