Изкуство

"Учителят" – емоционално френско кино

За човек, мразещ скучното, надменно, блудкаво и предвидимо френско кино, пиша много за френски филми, знам!

"Учителят" – емоционално френско кино

Снимки: www.imdb.com

За човек, мразещ скучното, надменно, блудкаво и предвидимо френско кино, пиша много за френски филми, знам! Сега за – "Учителят" (всъщност "Големи умове") на Оливие Аяш-Видал. Mалък, скромен, евтин и човешки, но много емоционален, деликатен, светъл и донякъде носталгичен, без номинации и награди и с едва 6.8 в IMDb (благодаря, HBO GO).

Франсоа Фуко (Дени Подалид от "Комеди Франсез", французите имат хубавия навик да споменават такива факти) е учител в елитна парижка гимназия, плешив двойник на мистър Бийн с очила и дълъг нос, потомствен интелектуалец левичар. Самотник и ерген, макар и над 50, на едно професионално събрание той лекомислено застъпва тезата, че гимназиите в смесените квартали (разбирай гетата) не постигат резултати, защото назначават неопитни преподаватели.

Поканен е в министерството, където горещо и пламенно му благодарят за инициативата да отиде да работи в непрестижно школо! Стреснат и шокиран, той предпочита да приеме предизвикателството, вместо да си признае за недоразумението, а и трябва да стоиш зад думите си, ако си честен и последователен. Първият учебен ден с одисеята на пътуването ме развесели много, включително паркирането зад овъглен "Мерцедес"!

Всъщност нещата не са толкова ужасяващи и неспасяемо трагични. Oбикновени деца с обикновени мечти и надежди. E, малко по-шумни и агресивни, по-непокорни и неуважителни, но какво от това? Франсоа бързо намира общ език с изящната, нежна и очарователна учителка по изкуствата Хлое (Полин Уруген), веднага изпитва неприязън към приятеля ѝ (взаимна) Гаспар (Алексис Монгорд), напет, изпъчен, горделив и хубав математик, и усеща инстинктивно, че трябва да се дистанцира от директора (Еманюел Баруйе), скован сухар с очила и непокорен перчем.

Героят, учтив, вежлив и почтен, напипва поведението си в движение и след няколко незабравими диалога и групови обсъждания, преяждане с курабийки с марихуана (!) и злощастно посещение на Версай започва да се чувства в свои води. Има си любимец – дребният, набит, жив мастилено черен хитрец Сейду (Абдулайе Диало). Обръща ученическа измама в нещо добро (само силният може да се остави съзнателно да го водят за носа), печели целувка от Хлое... Системата го предава, разбира се, но той не е човек, който да се остави така лесно. Няма невъзможни предизвикателства, ако подходиш открито, добронамарено и с достойнство, хъс и отдаденост.

В топлия юнски последен учебен ден с ярко слънце и безоблачно синьо като спокойно море небе Франсоа и Сейду седят на стълбите на училището и съпреживяват несподелената си любов. А догодина? Кой знае...