Лица

Вики от „Мастило“ – едно целеустремено момиче от града

„Аз смятам, че каквито и уж модерни неща да има в момента и колкото и изглупели и повърхностни да са те, нашата музика ще продължава да се харесва. За това съм абсолютен оптимист. “

Вики от „Мастило“ – едно целеустремено момиче от града

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

Спомням си, когато за първи път гледах клипа на „В двореца съм сама“ на група „Мастило“ – бях в гимназията още. Вокалистката беше горе-долу на моята възраст, с къса коса и с едно много запомнящо се излъчване. Само ако тогава някой ми беше казал, че един ден ще се запозная с Вики и ще си говорим чисто приятелски...

Видях се с Вики малко след като проектът й „Маргаритка“ стана един от победителите в „Промяната“ по NOVA и броени дни преди участието й във форума „Академия за родители“. Говорихме си за деца, за музика, за преди и сега, за онова автентично лице, което никоя жена не трябва да губи дори когато стане майка.

Вижте какво сподели Вики по своя толкова непринуден и усмихнат начин и се гответе за нови и нови неща от „Мастило“. А тази събота, 24 февруари, можете да я чуете и лично на „Академия за родители“ (безплатна регистрация тук).

 

Вики от „Мастило“ или Вики от „Маргаритка“?

 

Е, аз съм си Вики от „Мастило“. :) „Маргаритка“ е по-скоро фокусът ми в момента, въпреки че с „Мастило“ сега правим нови парчета, ново студио. Има толкова много неща от музиката, които ме вдъхновяват...

 

Нов албум?

 

Албум – може би да. Засега само нова песен. Но много искам да издадем албум, защото сме вече толкова много време на българската музикална сцена – от 1999 г. досега, почти 20 години са това.

Аз обаче първо бих искала да те поздравя за „Маргаритка“ – за идеята и нейното осъществяване. Наистина имаше огромен дефицит на съвременно аудио и видео съдържание за деца на български език...

 

Всъщност хората осъзнават, че има такъв проблем – че няма нищо за децата, когато имат дете. Знаеш ли какво ми се случи вчера? Получих имейл от едно момче. Веднага му отговорих. Беше написал: „Виктория, аз Ви се възхищавам, защото не смятах, че в България са останали хора, които да мислят за всички останали, а не преди всичко за себе си.“ И каза, че всъщност (от което ми стана тъжно) смята, че българите не заслужават проект като „Маргаритка“. Аз обаче не мисля така. Ние всекидневно получаваме обратна връзка от майки. Всичко, което ни се връща обратно като позитивна енергия от тези хора, ми е достатъчно, за да продължаваме. Защото наистина ни е много трудно.

 

А вие не го правите и за пари, точно обратното – не печелите от проекта.

 

Абсолютно. Ние не печелим нищо, дори в момента давам и мои средства, за да съществува този проект, така че общо взето тези неща са ми най-голямата храна.

 

„Маргаритка“ за теб какво е точно? Мечта, мисия, кауза?...

 

Дете ми е. Яна твърди, че за нея това е мечта. За мен не е мечта. Аз съм си знаела, че ще вървя по този път, защото идеята и записите за албума започнаха още преди 5 години. Така че не е мечта, просто е едно дете, което много искам да израсне готин тийнейджър, да го изпратим всички с аплодисменти абитуриент, защото смятам, че това е кауза на всички родители в България.

Всичко, което ни се връща обратно като позитивна енергия от тези хора, ми е достатъчно, за да продължаваме.

Нашият проект е посветен на всички деца от 0 до 7 години. Тези седем години, в които ние можем да влияем на децата, да общуваме с тях, са най-важните в живота им. Най-важни за това какви ще станат, накъде ще тръгнат, по кой път ще поемат, въобще в какво ще се превърнат.

 

По време на един конкурс, в който сега участвахме, много ни караха да мислим за себе си като за социални предприемачи. Ние даваме база на родителите, от която те да надграждат със своето отношение и със своя пример.

 

Гледах видеоклиповете в Youtube канала. Много са красиви и цветни.

 

Много се стараем. По-скъпи са от нашите клипове с „Мастило“. Най-хубавото е, че вече се появиха хора, търговски марки, които искат да инвестират в това, за да може децата да имат възможността да гледат такава анимация. Много голяма борба беше първоначално, решихме, че сами не можем да финансираме подобно перо в нашия бюджет. Такива клипове ще правим, ако намерим хора с подадена ръка, които искат да инвестират в това. И за щастие, някак си се случва, което е супер!

„Маргаритка“ е един от победителите в „Промяната“. Какво ви предстои оттук нататък?

 

С парите, които спечелихме от „Промяната“, ще направим нещо във връзка с този Youtube канал, но в друга посока. Решили сме да правим първите образователни видеа за деца на български език, които да ги учат на цветове, форми, букви. Ние искаме децата да имат вариант да слушат тези неща и на български. Ние живеем в България и сме родители на българчета. За мен, като майка, това е важно. Да, хубаво е детето ти да знае да брои на френски или на английски, но е хубаво да знае и на български.

 

Тази събота ще вземеш участие във форума „Академия за родители“. Темата, с която ще се включиш, е доста актуална – работещите майки.

 

Отне ми много време, докато се реша да участвам. Нямам самочувствието на лектор, който може да даде някакви ексклузивни знания на някого. Всъщност всички си мислят, че ние – хора, които ги дават от време на време по телевизията или пък пеят и ги пускат по видеоканалите, сме по-различни. Не, ние не сме по-различни. И след като те ни харесват толкова много, е готино може би да даваме пример. Всъщност Петър, съпругът ми, ме убеди да го направя.

 

Когато се роди нашата дъщеря, на мен ми помагаше само неволята, никой друг. Не ми беше


никак лесно. И може би от тази гледна точка, ако се върна сега назад, някои ситуации ми изглеждат абсолютно комични. В един момент например имах прекалено много кърма и една мила помпа. Тъкмо си бях напълнила две бутилчици с кърмица и си казвам „Върхът съм! Довечера ще изпия една чаша вино!“, при което, само минута невнимание, обръщам и двете бутилки и изпадам в истеричен рев. Сега естествено ми се струва мега смешно, но тогава за мен това беше най-голямата драма в света. Естествено, не пих и вино.

 

Мисля, че подобни примери, които са много комични, могат хем да развеселят там хората, хем те да си кажат: „абе гледай сега колко зле е била тя, значи и аз мога да се справя“. Ще ми бъде и на мен самата много интересно, защото това ще бъдат готини хора, които искат да разберат как сами да се справят с дадена ситуация.

Четох в едно твое интервю, че първата думичка на Маргарита е била „дъга“...

 

Да. Това е пак благодарение на песничките, които записвахме. Тази песен „Дъга“ на Виктор Чучков, петата в диска :), я преаранжирахме. Като е слушала, е запомнила тази дума. Даже имахме едно дървено куче, което тя наричаше Дъга.

 

Бих посъветвала всички млади майки лесно да се разделят с децата си, вместо да се вманиачават в тях. Първо, на Маргарита много й хареса на ясла, бързо се социализира с хората там, и второ, те я научиха на толкова много неща. Аз колкото и усилия да бях полагала, нямаше да стане. Децата, гледайки едно от друго, научават страшно много неща.

 

На какво искаш да научиш дъщеря си?

 

Искам да е добър човек. Да има някакви основни добродетели. Ако нямаш такива, не можеш нагоре да градиш нещо стабилно. Ние затова смятаме, че „Маргаритка“ е толкова важен проект. Срещаме и хора, според които ние сме комерсиален проект, продаваме си дисковете, пълним си гушите, строим си площадки в нашите квартали. Аз живея в Кокаляне... От този негативизъм към хората, които правят добро в България, няма как да избягаш. Смятам, че „Маргаритка“ наистина ще дава тази топлина на децата – едно място, което те могат да си нарекат уютно, едни личица на герои, които да ги водят през детството им. Както за нас е бил Педя човек – лакът брада, да речем. Въпреки че пък ние бяхме много по-ощетени, при нас нямаше почти нищо. И затова смятам, че това са много важни неща, но не може да ги осъзнае човек, който няма деца.

А дъщеря ти на какво те учи?

 

Тя ме учи на едно огромно търпение. На това, че всичките ми изисквания на чистофайник трябва да бъдат тотално забравени, да преодолея това, че всичко трябва да е чисто и подредено (не, не трябва) и че всъщност най-хубавото нещо е забавлението с детето. Тя ме учи на това, че гушкането, целуването, най-готините жестове от детето ти са всъщност най-ценното нещо, което можеш да получиш.

 

Какво те вдъхновява да продължаваш напред?

 

В момента ме вдъхновява съпругът ми, начинът, по който си живеем, пътуванията ни – чакам ги с огромно нетърпение. Въпреки че съм майка, въобще не смятам, че човек трябва да губи лицето си. Когато едно дете дойде в дадено семейство, някак си то трябва да се напасне към семейството, а не обратното. Едно време, когато нас са ни отглеждали, никой не ни е обръщал чак такова голямо внимание като това, което ние се опитваме да концентрираме върху нашите деца. Първо, тази концентрация на много внимание води до неправилно според мен израстване на детето – то мисли, че целият свят се върти около него. И второ, не смятам, че едни интелигентни млади хора, които са живели прекрасно и преди това, не могат да си продължат живота по същия начин.

 

Просто е необходим един адаптационен период, в който детето да свикне с всичко това. То малко по малко всъщност разбира, че е дошло в едно семейство, с което трябва да се съобразява. Смятам, че това гради характер у него. Не е правилно това: отлагаш


някакви хубави моменти, не ги правиш, за да си с детето. А то дори не помни. Важно е да има някакъв баланс, защото иначе всичко отива по дяволите.

 

Къде е мястото на музиката сега за теб?

 

На много заден план. Тепърва сега, от тази година, се чувствам малко по-свободна и започвам да градя вече планове, защото имам толкова много музика в главата си за нови неща. Аз много се кефя, че ние с Десо никога не сме се съобразявали с това кой каква музика харесва и съответно каква песен да направим. Напротив, взимаме китарата, пианото и си свирим заедно.

Аз смятам, че каквито и уж модерни неща да има в момента и колкото и изглупели и повърхностни да са те, нашата музика ще продължава да се харесва. За това съм абсолютен оптимист.

Първата ви песен е „В двореца съм сама“. Да се върнем малко назад.

 

Да, първата е тя. Тогава бях на 18 години. Тъкмо се бях върнала от Русия, с група „Спринт“ бях там една година. С огромно самочувствие, защото съм пяла по московски локали, клубове и сцени. Като направихме „Мастило“, всичко ми изглеждаше толкова лесно. Не знам, всичко ни се случи много лесно. Най-вероятно тогава е имало глад за нови лица. Не трябваше да ходим по радиата при музикалните редактори и да им казваме: „Моля ви се, пуснете ни парчето.“ Не трябваше да ги ухажваме, за да въртят български песни. Те просто ги харесаха и ги пускаха. Аз няма да забравя, като вървях по „Витошка“ един ден и чух от пет магазина „Моите кафеви очи“! Или пък по радио „Витоша“ да пуснат българска песен... Беше наистина готино. Имахме много готини турнета – с „Остава“, с „Анимационерите“.

 

Днешните млади хора не могат да осъзнаят колко плюсове сме имали ние по отношение на израстването ни като музиканти, по отношение на начина, по който сме опознавали света, начина на социализиране. Сега всичко е толкова различно. Телефоните и социалните мрежи убиха всичко. Убиха най-сладкото нещо – да можеш да разчиташ на това, че срещу теб стои жив човек.

Началото на „Мастило“ беше много романтично. Сега вече се чувстваме много по-зрели, много по-уверени в абсолютно всичко, което правим. И въобще не ни пука. Правим си музика, свирим си. Който ни харесва, харесва.

 

Построи ли момичето с кафевите очи своя дворец?

 

Ех, колко метафорично. „В двореца съм сама“ е малко тъжна песен, макар че не всички я разбират така. Ако трябва да съм сама в двореца, не го приемам това. Напротив, колкото повече, толкова по-добре. Не знам, имам чувството, че съм в самото начало, че имам ужасно много неща всекидневно, никак не ми е лесно, но успявам по някакъв начин. Бях си казала, че като родя, малко ще си почина, ще си гледам детето. Аз почнах „Маргаритка“ да правя, почнахме на участия да ходим. В същото време отглеждам и детето, нямах време да спя. Чудя се понякога как ми се подреждат нещата.

 

Как изглежда един твой ден?

 

Ставам в 6:30-7:00 ч. Опитвам се да стана понякога преди детето, за да правя едни упражнения, обаче не ми се получава. Ставаме, приготвяме се за ясла, водя я. Връщам се вкъщи, трябва да изведа и кучето. След това слизам до града (ние живеем в Кокаляне) и си върша 15 хиляди неща. Към 17:30 ч. разбирам, че нищо не съм яла.

Ако бях малко по-повърхностна и не толкова самокритична, може би щеше да ми е лесно. Но аз не съм такъв човек и искам всичко да е под конец.

Когато имаме късен вечерен концерт – към 22:30-23:00 ч., това тотално променя режима ми, не мога да се наспя. А когато един глас на певец не е наспан, звукоизвличането от него не е същото като при добре отпочинал организъм. Така че не, не ми е лесно, тъй като аз самата много се ръчкам. Ако бях малко по-повърхностна и не толкова самокритична, може би щеше да ми е лесно. Но аз не съм такъв човек и искам всичко да е под конец... Аз съм Телец и ако не постигна максимума от нещо, което съм започнала и направила, не се чувствам окей. Смятам, че съм направила компромис, и това много ми тежи.

 

От „Мастило“ какво да очакваме в най-скоро време?

 

Песни, албум, клипове... Сега на 3 март сме в Плевен, в един много готин клуб там, в който свирим винаги. Имам чувството, че целият град идва. На 8 март сме в Боровец в Bash Bar, след това имаме още участия в провинцията. Там хората страшно много ни се радват. В София скоро нямаме нищо планирано. Предпочитам да направим някакъв готин пролетен концерт вместо нещо изтъркано по всички параграфи. По-скоро вече ми харесва да наемаме зали, да продаваме билети, да идват хора, които действително искат да ни слушат. Това го направихме, когато бях бременна в петия месец. Всички зали бяха пълни, обиколихме 5-6 града в България, беше много хубаво.

 

Артистите вече предпочитат да направят нещо самостоятелно, в което да инвестират и да знаят, че след това ще им се върне стократно, тъй като не правят компромис с нищо – нито със сценография, нито с хората, с които работят. И ние предпочитаме да инвестираме сега и след това да получим обратно, вместо да правим едни и същи изтъркани работи, не ни кефи това вече.